Неизвестно за известните: Фамилията Хамър между Ленин и Гай Ричи

Човешката история, знаем, има непредсказуем нрав и обича да забърква странни отношения с особеното си чувство за хумор. Така постъпва и в случая с една от фамилиите, оставили следа назад във времето, но и с пробудена слава покрай изключително приятната комедия на Гай Ричи от 2015 г. „Мъжът от U.N.C.L.E.“ Забавната шпионска пародия за времето на Студената война събира група за специални поръчки с агенти от ЦРУ, КГБ и красива авантюритстка- автомеханик от някогашната ГДР. Руснакът в групата е красивият, неврастеничен,

измъчван от Едипов комплекс и личностно разстройство, но брилянтен в акция Иля Курякин

чият роля майсторски изпълни американският актьор Арми Хамър, в блестящ синхрон с екранните си партньори от триото на U.N.C.L.E. Хенри Кавил и Алисия Викандер.

Арми Хамър, Гай Ричи и Хенри Кавил. Снимка: Getty Images

Извън прожекторите остава, че прадядото на актьора е странният „червен“ милиардер Армънд Хамър – фигура, колкото известна, толкова и противоречива. Близък приятел на Ленин, магнат, филантроп, едър предприемач, връзка между Изтока и Запада, съветски шпионин, лобист между президенти, мошеник или рисков играч, човек на крайностите – всичко това може да се каже за прадядото на Хамър, който и до днес остава загадъчна фигура.

В мемоарите си, писани десетки години след първата му среща с Ленин през 1921 г., Арманд Хамър си спомня за харизмата на болшевишкия лидер. Факт, който звучи донякъде объркващо, предвид ролята на Ленин в историята. Русия е съсипана, гладна и обезкървена след Гражданската война, а младият бизнесмен Арманд Хамър е жаден за пари, успех и богатство. Идеални две части в едно изцяло изравнено в през годините уравнение.

Официално целта на пътуването на младия Хамър в болшевишката страна е да върне пари, платени за лекарства, доставени до Русия по време на Гражданската война. Но след като се среща с Ленин, предприемачът решава, че е по-добре да установи човешка връзка между новата социалистическа държава и американските бизнес кръгове. За Арманд не е проблем да се сприятели с революционния лидер. Той започва да продава зърно на Русия – дефицитна стока поради глада, причинен от Гражданската война. Хамър успява да достави над 1 млн. тона, но това е само малка част от бизнеса му с Русия. След като си осигурява благосклонността на съветските лидери в началото на 1920-те, Хамър

се мести в СССР, където живее в продължение на 10 години и открива няколко предприятия

благодарение на концесионни договори. Най-голямото е завод за производство на писалки и моливи – един американец на практика осигурява на СССР пособия за писане. Хамър работи и като посредник в СССР, като представлява там водещи американски фирми като Ford Motor Company и United States Rubber. Умният бизнесмен управлява и мина за азбест в Сибир. За Хамър е добър всеки бизнес и със всеки, стига да могат да се вадят пари.

В същото време той проявява и интерес към изкуството и не от алтруизъм. Възползвайки се от политическите размирици и хаоса през 1920-те, той купува много ценни предмети на изгодни цени от руските държавни музеи, включително няколко "яйца на Фаберже", и ги препродава на високи цени на Запад. Освен истински произведения на изкуството обаче, според някои източници Хамър продава и копия, както и абсолютни фалшификати. По-късно той организира художествени изложби в Русия, в които не е ясно кое е оригинал и кое фалшификат.

Когато Сталин идва на власт, слага край на „розовите“ отношение между Хамър и комунистическите водачи.

Но дори и грузинският сатрап си оставя вратичка и преди да го напъди от Русия, се разбират Хамър да лобира пред американски бизнес кръгове в полза на младата социалистическа държава.

След смъртта на Сталин, Хамър се завръща с нова сила в СССР. Той се среща с Никита Хрушчов и Леонид Брежнев, чиито симпатии успява да спечели през 70-те, а първият му сериозен проект е изграждането на модерен офис център в СССР, който днес е известен като Международния търговски център. Московчани разговорно го наричат Центъра „Хамър“. Бизнесменът помага на съветите да получат заем на стойност $100 млн. от американски банки, но не пропуска да задели част от тази сума за себе си, като иска комисионна от общо няколко милиона щатски долара. Той помага и за изграждането на най-голямата фабрика за азот в СССР, както и дарението на първата

картина на Гоя на Ермитажа, за която слуховете говорят, че е фалшификат.

Хамър е противоречив, но върши и наистина някои добри дела. Той помага за лечение на съветски граждани в САЩ след аварията в Чернобил. Изследователи на живота му в САЩ обаче го подозират, че е бил и шпионин, който перял пари на комунистите в чужбина, както и, че е финансирал операции на съветските тайни служби. Междувременно магнатът се сдобива с висша съветска награда – той става носител на орден „Ленин“.

На 58 г. Арманд Хамър продава голямата си компания за алкохол "Юнайтед Дистилърс" и се премества в Лос Анджелис. И тъкмо когато решава да се отдаде на тихи и спокойни старини, приятел му препоръчва да купи малката петролна компания Occidental Petroleum - "Окси". Така той започва своя втори живот в бизнеса, въпреки че не разбира нищо от нефт и масла. Пет години по-късно, тя се превръща в най-голямата в своята бизнес-сфера и прави оборот от 500 млн. долара.

До края на 80-те "Окси" заема 14-о място сред промишлените компании в САЩ.

Малко преди смъртта си на 92 г. той планира изграждане на газопровод от Сибир до Япония, развитие на огромна въглищна мина в Китай, още доставка на азотни торове за СССР, създаване на международна коорпорация с участието на Израел, САЩ и СССР и стоителство на петролопровод в Колумбия.

Всички, които са общували с Армънд Хамър казват, че парите го интересуват дотолкова, доколкото с тяхна помощ ще си създаде лесно образа, с който да бъде запомнен от поколенията и ще влезе в историята. Обичал да казва, че има две цели в живота си – да спре Студената война и да помогне за победата над онкологичните заболявания. Първата беше постигната донякъде, но за втората не е успял. Дори самият той е починал от рак, макар и на преклонна възраст. След смъртта му през 1990 г. някои го описват и като коварен, алчмен и нарцистичен човек. Едва ли е бил ангел, а ако вярваме на генетиката – правнукът доказва същото. Но за разлика от прадядо си, той няма същия размах и след ролята си в „Мъжът от U.N.C.L.E.“, с която обра симпатиите и даде заявка за обещаваща холивудска кариера, рязко "пикира" към провала.

С едно действие той успя да съсипе цялата си актьорска кариера

През 2021 г. Арми Хамър се забърка в сериозен сексуален скандал, който го извади извън играта от всички филмови проекти. Тогава жена обвини звездата в сексуално насилие и след това заведе официално дело срещу него. В показанията си тя каза, че актьорът я е изнасилвал четири часа и е удрял главата ѝ в стената. По-късно пък в социалните мрежи изтече лична кореспонденция на Хамър, в която той заявява, че се възприема за канибал и иска да вкуси кръвта на друга своя жертва.

Последваха и други обвинения в сексуален тормоз в резултат на което Арми Хамър загуби многомилионни договори за бъдещи актьорски изяви на снимачната площадка. Изглежда, че повече нямаше накъде да се влоши положението му, но ето, че се оказа, че Хамър отново е съден. И този път заради неплащане на задължения. Предполага се, че актьорът дължи на финансовата компания American Express 67 хиляди долара, които той и бившата му съпруга Елизабет Чеймбърс са похарчили от кредитната си карта. Задължението включва балансови преводи и авансови плащания, а самата обща сметка е от 2011 г.

Между другото, бившите партньори все още са женени, въпреки че по-рано, когато избухна скандала с обвиненията в сексуален тормоз, обявиха раздялата си. Според източници, Хамър ще реши проблема с дълга едва след като бъде завършена процедурата за официален развод с Чеймбърс. Изглежда, че звездната двойка все още не е уредила въпросите с попечителството над децата и подялбата на имуществото. Бащата на актьора е внукът на милиардера Арманд Хамър – Майкъл Арманд Хамър, който според някои твърдения е вдигнал ръце от разпътния си син, като отказал и да го включи в семейния бизнес.