Другото име на чувството за отговорност

Кои черти на характера ни правят големи лидери? Решителността, увереността, интелигентността... Ами честото чувството за вина? Последни проучвания показват, че специално то може да е полезно за бизнеса, обществото и човека. В тази връзка BBC дава следния пример:

Всеки ноември в безброй офиси по света, във фабрики и магазини, шефът пита има ли желаещ да организира коледното парти. Не е свръхголям и непосилен ангажимент, убеждава той новодошлите кадри например. Само трябва да се съобразиш с някои особености като това да намериш заведение, което предлага вегетарианска храна, месо и меню за тези на диета. И да е с най-малко четири ценови опции. Освен това ще трябва да направиш поръчките в ресторанта и ще е важно да не ги объркаш, за да не се почувстваш виновен по-късно. А понякога, по отношение на парите за депозита за партито, колегите доплащат много по-късно. Случва се да е дори и след Нова година.

Въпреки че организирането на коледното парти на офиса най-често е неблагодарна работа, някой винаги доброволно вдига ръка и казва, че ще се ангажира. Защо, след като няма реална мотивация или облага да го стори? Един от мотивите на доброволеца е, че той се чувства виновен, че не го прави или не го е правил досега, смятат психолозите.

Много наблюдатели подчертават, че вината е тежка емоция, но е и от тези, които активно подбуждат действие. Някои служители остават до късно в петък вечер, за да финализират работата си, защото знаят, че няма да се насладят на уикенда, ако се наложи да работят и тогава. Други се прибират в петък и гледат филм, без подобни тревоги.

Освен върху служителите, чувството за вина като честа проява на характера има отношение и към фирмените ръководители. То създава безпокойство, което може да подтикне хората да поемат лидерска роля. Проучване на американски психолози показва, че вината е свързана с представянето на хората, които заемат мениджърски позиции. Тези, които я изпитват повече, по-често са съдени от колегите им. Те са по-ефективни лидери. И се учат по-добре, защото по-често си спомнят за миналите си грешки и не забравят поуките от тях. Тези изводи са поразителни, защото вината досега винаги е била считана за изцяло негативна и вредна за личността и околните й емоция.

Към кого изпитват вина хората? Те могат да са натоварени с това чувство спрямо организацията, за която работят, или спрямо колегите. От университета "Карнеги Мелън" в Щатите твърдят, че жените са по-изложени на това чувство, отколкото мъжете. 45% от представителките на "нежния" пол го изпитват, докато при мъжете този дял е една трета, сочи експеримент на академичната институция. Освен това, възрастните хора винаги се чувстват много по-виновни от младежите. Както и религиозните личности спрямо атеистите. Вината се доказва в историята на религиите като силен инструмент за масово убеждаване и мотивиране на действие. Но, всъщност, ние сме свикнали да я наричаме чувство за отговорност. Така, от чувство за благоприличие.