Примамливата илюзия за свободната воля

Тими и Томи са двуяйчни близнаци, родени от безработна майка, която е пушила и пила по време на бременността. Те живеят в най-неприветливата част на града, в разнебитен апартамент – люспи от оловна боя по стените и вредни изпарения от близкия химичен завод.

Братята посещават местната гимназия. Тя е западнала и претъпкана. Не получават кой знае какво образование, но се научават да се защитават от хулигани и грубияни. За щастие, Тими и Томи отговарят на изискванията за безплатни закуска и обяд – поне в учебните дни. Вкъщи майка им често избухва и ги праща по леглата без вечеря. И без друго вероятно няма с какво да ги нахрани.

Когато били на 15, близнаците за първи път се сблъскали със закона. Томи се замесил с някаква банда, повличайки и брат си. Прекарали 3 дни в ареста за непълнолетни. Това преживяване отворило очите на Тими. Той се обърнал към училищния съветник и започнал да търси учители, склонни да му помогнат да повиши успеха си. Не се представил впечатляващо на изпитите, но все пак получил социална стипендия, за да учи в държавен университет.

Междувременно, Томи се връща при бандата си, а след това отново в ареста. Докато Тими завършва бакалавърската си степен, брат е обвинен в убийство и осъден на доживотен затвор.

Тази история изглежда като убедителен пример за това, как един брат прави съзнателния избор да сложи край на порочния кръг и бедността, а другият избира живота на престъпник. Ясно личи, че насилието в ранно детство превръща хората във възрастни насилници, но случаят невинаги е такъв. Казваме си, че имаме свободна воля и можем да изберем различен житейски път.

И все пак ако можехме да надникнем в гените на Тими и Томи, щяхме да видим съвсем различна история. Тъй като са близнаци, двамата са се развили в същата непривилегирована среда преди и след раждането си. Но тъй като са двуяйчни близнаци, гените им не са същите. Решаваща разлика има между гените, които произвеждат ензима моноаминооксидаза А (МАОА). Мъжете с ниски нива на МАОА са по-агресивни и, комбиниран с лишения и тормоз в детска възраст, този генетичен фактор увеличава 6-кратно вероятността човек да бъде осъден за насилствено престъпление. Генът на Томи произвежда малко количество МАОА, докато този на Тими работи нормално.

Когато сте ощетени от съдбата, когато и средата, и гените ви обричат на живот на насилие и престъпност, можем ли все още да твърдим, че имате свободната воля да избирате поведението си? Така смята Дейвид Лийберман в новата си книга The Case Against Free Will. Според Лийберман и много други психолози всички човешки поведения зависят от комбинацията между природа и отглеждане.

Дебатът за свободната воля е древен и мнението на Лийберман едва ли ще убеди читателите, които още не са съгласни с него. Човешкото поведение е толкова комплексно, че е невъзможно да си представим, че то може да зависи от законите на физическата вселена. И нека не забравяме онова неоспоримо усещане за свободна воля. Но всичко това е илюзия.

При това двойна такава. Първата илюзия е, че притежаваме способността съзнателно да избираме поведенията си. Втората е, че имаме същност, център, който взема решения. Последните по-скоро са плод на комплексното, но чисто механично и напълно несъзнателно взаимодействие между процеси в мозъка. Съзнателното себепознание, заедно с усещането за свободен избор, не е предшественик на вземането на решения, а остава зад тях.

„Но със сигурност можем да избираме!“, може да възразите. „Все пак не съм принуден да ям мюсли за закуска. Можеше да избера сандвичи.“ Наистина, имаме способността да избираме между вече налични опции. Философите наричат това компатибилизъм, размита версия на свободната воля, която е съвместима с механичната вселена.

Човек дори може да използва силата на волята си, за да избира между дългосрочни и краткосрочни ползи. Но тази сила на волята зависи от здравия, добре развит фронтален лобо на мозъка и купчина други фактори. Когато отида на работа, след като съм закусил обилно и здравословно, подминавам поничките във фоайето на университета. Ами по-късно, когато гладът пак свие стомаха ми и съм кисел след продължително оценяване на курсови работи?

Компатибилизмът е бледа сянка на свободната воля и със сигурност не е това, което повечето хора имат предвид под термина. Съдията и съдебните заседатели са били убедени, че Томи е имал избор да не натиска спусъка. Но ако аз не мога да устоя на една поничка, как можем да очакваме от Томи да реши другояче?

Трудно ни е да си представим, че нашето поведение може изцяло да зависи от механични сили. Причината е, че разсъждаваме от гледна точка на вселената на Нютон, където връзките между причина и следствие са прости. Но този модел е твърде елементарен.

Да вземем за пример атмосферното времето. То има хаотичен характер, но това не го прави случайно или необуздано? Както става ясно от теорията на хаоса, дори хаотичните системи са подвластни на механични закони. Едни и същи първоначални условия винаги водят до едни и също резултати. Но ако дори малко промените тези първоначални условия, изходът може да е доста по-различен. И тъй като не сме запознати с точност с първоначалните условия, няма как да правим дългосрочни прогнози.

Доскоро хората обясняваха природните стихии, като земетресения и изригвания на вулкани, с прищявките на боговете, които можели да ни наказват с мълнии и суши или да ни благословят с дъжд и слънце. По същия начин, изглежда, че нашите комплексни поведения зависят от съзнателните ни решения, въпреки че тези решения всъщност са плод на хаотичните, но чисто механични, закони на природата.

Д-р Дейвид Лъдън, преподавател по психология в Georgia Gwinnett College, за Psychology Today