Защо Facebook понякога ни прави нещастни

Когато Facebook беше създаден през 2004 г., той започна с привидно безвредна и благородна мисия: да свързва приятели. Близо 7 години по-късно и с 800 млн. потребители повече социалната мрежа превзе повечето аспекти на личния ни и професионалния живот. Бързо стана доминираща комуникационна платформа на бъдещето.

Това коментира в блога на Harvard Business Review Даниел Гулати. Според него този нов свят на вездесъщото свързване има и тъмна страната. „Забелязах, че Facebook и социалните медии имат основен принос към безспокойството за кариерата. (...) Facebook преминава стъпка напред: Той всъщност ни прави нещастни“, смята авторът.

Експлозивният растеж на сайта, топ историите в началната страница и уголемените изображения бяха фокусирани върху целта: да се окуражи повече споделянето. Както се оказа, точно това хиперсподеляне е това, което заплашва усещането ни за щастие, твърди още Гулати.

Той провел специални наблюдения с анкети как Facebook въздейства върху живота на млади хора в бизнеса. Оказало се, че зад цялото харесване, коментиране, споделяне и публикуване има големи нюанси на завист, тревога и, в един от случаите, депресия. „Въпреки че е най-добрият ми приятел, мразя неговите обновявания“, казва интервюиран участник в изследването.

Това и подобни на него твърдения дават основание на автора да развие тезата, че най-голямата социална мрежа прави нещастни хората и това се случва по три начина:

Първо, той е повод за непрекъснато сравнение. Откакто са създадени профилите, хората изразяват склонност да споделят само позитивната страната от живота си и много рядко реални проблеми. Постижения като „Хей, тъкмо ме повишиха!“ и „Вижте новия ми спортен автомобил!“ създават онлайн култура на съревнование и сравняване. Това прави хората нещастни, кара ги да си поставят невъзможни стандарти.

Второ, разкъсва времето ни. Сайтът е хоризонтална стратегия, която окуражава потребителите да се вписват възможно по-често от различни устройства. Хората се включват в него от офисите, в домовете си от таблети и в магазините и навън чрез смартфоните си. Това означава, че стотици милиони хора са по-малко там, където физически се намират. Те са другаде, във виртуален свят. Освен икономическите загуби и липсите на лични преживявания на човека, потребители дори признават, че животът им е бил застрашен, след като е имало шанс да бъдат блъснати от кола, защото са гледали телефона си докато са шофирали или пресичали.

Трето, този тип общуване е за сметка на близките връзки. Отдавна вече отминаха дните, в които Facebook само допълва истинските ни приятелства. Все по-често хората си пишат в чата на сайта, вместо да станат, да се организират и да се видят лично. Освен това сайтът предложи и нова услуга – видео чат, която стана заместител на важни срещи, в които се изграждат взаимоотношения, и се явява като алтернатива дори на сбирки на семейството. Така хората губят възможности да общуват много по-дълбоко, отколкото Facebook някога ще може да им предложи.