Защо добрите служители правят лоши неща (2)

Много малко хора вярват, че са средностатистически. Повечето мислят, че са по-умни и по-етични от останалите около себе си. Това може да доведе до чувство за несправедливост, ако някой друг получи повишение. Човекът започва да си мисли, че повишението на другия трябва да се дължи на нещо друго, след като не е заради по-ниските му способности и изпълнение на служебните задължения. Тези чувства водят до лошо поведение в работата. Наричани са от психолозите „отклонения в служба на самия себе си”. Те са една от основните психологически причини, поради които добрите служители започват да постъпват неетично, правят дребни кражби и дори достигат до големи служебни престъпления.

Въпросът какво мотивира младите, образовани и талантливи хора да извършват служебни престъпления в продължение на десетилетия представлява интерес за психологията. Продължаваме да ви представяме възможните обяснения, за които говори д-р Муел Каптайн от Училището по мениджмънт на Ротердам.

11. Теорията на съпротивлението. Правилата са измислени, за да предпазват от появата на неетично поведение във фирмата. Когато обаче са разглеждани като несправедливи или прекомерни, могат да провокират противоположната реакция. Това се нарича теория на съпротивлението. Хората се противопоставят на заплахите за свободата им, като често изразяват това противопоставяне с погазването на определени правила.

12. Подчинение на авторитета. То е неизменно внедрено в работната ни култура. Когато човек на позицията на авторитет поиска от друг да направи нещо лошо или незаконно, много рядко получава отказ. Когато хората видят себе си като инструмент на злите намерения на други, се чувстват по-малко отговорни.

13. Заслепяващият ефект на властта. Хората с власт изглеждат по-корумпирани, защото са в центъра на публичното внимание. Въпреки това последно проучване показа, че когато на човека се дадат правомощия да управлява, той обикновено започва да поставя много по-високи етични стандарти за останалите, в сравнение с тези за себе си. Ако някой е влиятелен и поставя правила за другите, той е много склонен да мери себе си с други критерии за морал и да чувства, че се различава от подчинените му, защото е подвластен на различни правила.

14. Теорията на счупения прозорец. Тя става популярна благодарение на кмета на Ню Йорк Рудолф Джулиани в рамките на усилията му да намали престъпността. Идеята е да бъдат смазани малките, прости престъпления, за да се изчисти града и да се създаде усещане за ред, което да обезкуражи по-големи престъпления. Когато хората видят безредие или липса на организация, те започват да си мислят, че няма реален авторитет. В тази среда са склонни да прехвърлят легални и морални ограничения.

15. Проблемът на самотния ездач. Ако никой друг не краде инвентар, компанията няма да забележи, че аз го правя, си мисли някой. Ако никой друг в квартала не замърсява околната среда, няма да се забележи, ако само аз го правя. Позитивното и добро поведение понякога може да създаде противоположна реакция. Ако общото количество вреда е ограничено, хората чувстват, че могат да си позволяват повече свободи.

16. Кракът на вратата. Когато авторитет помоли даден човек да наруши правилата, човек може да го стори с мисълта, че така става много верен на екипа или на дадена идея. Появява се изкривено възприятие, в което той започва да смята, че не постъпва нередно, защото това го прави изключително лоялен, „човек, който наистина ще ти свърши работата”.

17. Състезанието, в което победителят получава всичко. В ситуации, в които има ясно разграничен победител и друг победен, хората са по-склонни да мамят. Те отчаяни искат да избегнат финансовите и имиджови вреди от загубата.

18. Когнитивен дисонанс и рационализация. Когато действията на хората се различават от морала им, те започват да осмислят случващото се, за да се защитят от болезненото опровержение и да си изградят защита от обвинения. Колкото по-голям е дисонансът, толкова повече е осмислянето. Колкото по-дълго продължава разсъждаването, толкова по-малко неморална изглежда постъпката.

19. Проблематични наказания. Свързването на глоби за паркиране и други дребни икономически санкции може да има неочакван, деморализиращ ефект. Щом нещо бъде поставено в тези рамки, могат да се появят изцяло нова преценка за нещата и нови сметки. Вместо да се замислят дали е правилно или не да се паркира така например, хората започват да правят икономически калкулации за вероятността от това да бъдат хванати, срещу цената на потенциалната глоба.

Последният, трети епизод от поредицата очаквайте утре!