Защо се държим странно в асансьорите

Много от нас ползват асансьорите по няколко пъти на ден, без да им е правило впечатление, че начинът, по който се държим в тях, разкрива скрита тревога. Повечето хора в асансьорите се чувстват странно затворени. Влизаме вътре, натискаме бутона и все още стоим като препарирани.

"Докато за вас асансьорът може би е начин да стигнете до работа, за д-р Лий Грей от Университета на Северна Каролина в Шарлот това е обект на изследване. Той проучва поведението на хората в тази не особено привличаща внимание форма на обществен транспорт", пише BBC.

"Асансьорите се превръщат в място за интересно социално пространство, където етикетът е нещо необичайно", обяснява той. "Те са много любопитни и в социално отношение често много неудобни места." Разговорите, които са били започнати във фоайето например, са склонни да приключват доста бързо в тежката атмосфера на офисния асансьор. Всички обикновено влизаме и се обръщаме с лице към вратата. Ако има някой друг, се налага да направим няколко движения. Асансьорните пътници лекомислено преминават през определен модел на движения, които безусловно описват квадрат.

В собсъвения си квадрат всеки човек може да прави каквото си иска - това е собствената му малка кутия. Ако са двама пътниците, той застава в различни ъгли. Когато хората са разположени диагонално един срещу друг се създава голямо разстояние. Когато трето лице влезе, несъзнателно се образува триъгълник. В случай, че вътре има четвърти човек, ще има по един квадрат във всеки ъгъл. Петият човек най-вероятно ще трябва да застане в средата.

Когато попаднем в асансьора се чувстваме в неизследвана територия. След като вратата се плъзне и отвори протоколът на повечето хора е прост - поглеждат надолу или разглеждат телефона си. Защо ни е толкова неловко в асансьорите? 

"Не разполагате с достатъчно място", казва проф. Бабет Ренберг, клиничен психолог в Свободния университет в Берлин. "Обикновено, когато се срещнем с други хора имаме около една ръка разстояние помежду ни. В повечето асансьори това не е възможно. Това е неестествено." 

В това малко, затворено пространство става жизненоважно да действаме по начин, който не може да се тълкува като заплаха - странен или двусмислен. Най-лесният начин да направим това е да избягваме контакт с очите. Но може би има повече от просто социална непохватност. "Малко сме нетърпеливи", казва Ник Уайт, служител в офис в Ню Йорк, който е имал нещастието да заседне в асансьор за 41 часа. "Не искаме да бъдем заключени в такова място. Искаме да се измъкнем от асансьора възможно най-скоро, защото знаете ли, това е страховито място." По време на изпитанието си той се сеща за едно друго затворено пространство - гробницата.

Лий Грей се съгласява, че чувството на безсилие е основната причина за безпокойство в това пространство. "Вие сте в една машина, която се движи и над която нямате контрол”, казва той.