Истинските лидерски уроци на Стив Джобс

Неговата сага е въплътеният мит за големия предприемач. Стив Джобс основава Apple в гаража на родителите си през 1976 г., излиза от компанията през 1985 г., завръща се, за да я спаси от банкрут през 1997 г. и до смъртта си през октомври 2011 г. я изгражда като най-стойностната фирма на света. Междувременно успява да трансформира седем отрасъла – персоналните компютри, магазините за продажба на дребно, анимациите, музиката, телефоните, таблетите и дигиталното публикуване. Така Джобс влиза в пантеона на най-великите иноватори наред с Томас Едисън, Хенри Форд и Уолт Дисни. Никой от тях не е светец, но дълго след като сме забравили лошите страни на личността им, историята ще помни как са използвали въображението си в технологиите и бизнеса.

Безброй мениджъри се опитват да извлекат най-важните уроци от опита на Стив Джобс. Според мен най-важното в него е, че личността му беше ключова в начина му да прави бизнес. Той действаше така, сякаш обикновените правила не важат за него и страстта, силата и изключителната му емоционалност бликат от продуктите, които създаде. Сприхавостта и нетърпеливостта му бяха част от перфекционизма му.

Един от последните пъти, когато го видях, след като почти бях написал биографията му, отново го запитах за обичая му да се държи сурово с хората. „Виж резултатите”, отвърна той. „Работя само с умни хора и всеки от тях може да си намери страхотна работа на друго място, ако наистина се чувстваше насилван. Но не е така.” После помълча и каза почти с копнеж: „И заедно свършихме невероятни неща.” И наистина, той и Apple направиха серия от удари през последните десетина години, много повече от коя да е друга иновативна компания от съвременността – iMac, iPod, iTunes Store, Apple Stores, MacBook, iPhone, iPad, App Store, OS X Lion – да не говорим за всеки филм на „Пиксар”. Джобс бе заобиколен от изключително лоялни колеги, които вдъхновяваше години наред, както и от обожаващите го съпруга, сестра и четири деца.

Затова смятам, че истинските уроци, които можем да научим от Стив Джобс, трябва да бъдат извлечени от реално постигнатото от него. Веднъж го попитах кое според него е най-важното му творение и мислех, че ще отговори iPad или Mackintosh. Вместо това той каза – компанията Apple. Създаването на стабилна компания, каза той, е както много по-трудно, така и много по-важно от създаването на страхотен продукт. Как го е направил? Бизнес училищата ще нищят този въпрос векове напред. Ето кои са според мен ключовете към неговия успех.

ФОКУСЪТ

Когато Джобс се върна в Apple през 1997 г., компанията правеше случаен каталог от компютри и периферия, между които десетина различни версии на Макинтош. След няколко седмици преглеждане на продуктите, на него му писва. „Спрете!”, изкрещява той. „Това е лудост.” Грабва един маркер, отива на бос крак до бялата дъска и рисува разделена на четири таблица. „Ето какво ни трябва”, обявява той. Над двете колони пише „Потребители” и „Професионалисти”. Двата реда се казват „Десктоп” и „Преносими”. Работата ви, казва той на екипа, е да се фокусирате върху страхотните продукти, по един за всеки квадрант. Всички останали продукти ще бъдат спрени. Следва смаяно мълчание. Но като кара Apple да се фокусира върху произвеждането само на четири компютъра, той спасява компанията. „Да решите какво не е важно е толкова важно, колкото и да решите кое е важно”, ми каза той. „Това важи както за компаниите, така и за продуктите.”

ОПРОСТЯВАНЕТО

Дзен способността на Джобс да се фокусира беше съчетана със свързания с нея инстинкт да опростява нещата, като се съсредоточава върху основното и елиминира ненужните компоненти. „Простотата е върховната изисканост”, пише в първата маркетингова брошура на Apple. За да разберете какво значи това, сравнете кой да е софтуер на компанията с Microsoft Word например, който става все по-грозен и усложнен с неинтуитивни навигационни ленти и натрапващи се елементи. Това ще ви напомни за блясъка на похода на Apple към простотата.

ОТГОВОРНОСТ ОТ КРАЙ ДО КРАЙ

Джобс знаеше, че най-добрият начин да постигне простота, е да направи така, че хардуерът, софтуерът и периферните устройства да са перфектно свързани. Една екосистема на Apple – iPod, свързан с Мак, снабден със софтуера iTunes например – позволява на устройствата да станат по-прости, синхронизирането – по-гладко, а грешките – по-редки. По-сложните задачи, като създаването на нови плейлисти например, могат да се извършват на компютъра и така iPod може да остане с по-малко функции и бутони. Джобс и компанията поемат отговорност от начало до край, що се отнася до изживяването на потребителя – нещо, което малко фирми правят. От работата на ARM микропроцесора на iPhone до закупуването на този телефон от Apple Store – всеки аспект от процеса е тясно свързан с всички останали.

КОГАТО ИЗОСТАВАШ, СКАЧАЙ СМЕЛО НАПРЕД

Белегът на една иновативна компания е не само това, че първа измисля идеите. Тя знае също как да дръпне рязко напред, когато усети, че изостава. Това се случи, когато Джобс създаде първия Мак. Той го направи полезен за работа със снимките и клиповете на потребителите, но изостана, що се отнася до музиката. Хората с РС сваляха и обменяха музикални файлове и правеха собствени компактдискове. А iMac не можеше да „пече” сидита. „Чувствах се като пълен тъпак”, каза Джобс. „Мислех, че сме изпуснали шанса си.” Но вместо просто да настигне конкурентите, като ъпгрейдне CD драйва на Маковете, той решава да създаде интегрирана система, която да трансформира музикалната индустрия. Резултатът е комбинацията от iTunes, iTunes Store и iPod, които позволиха на потребителите да купуват, споделят, управляват, пазят и слушат музика по-добре, отколкото на което и да е друго устройство.

ПОСТАВЕТЕ ПРОДУКТИТЕ ПРЕД ПРИХОДИТЕ

Когато Джобс и малкият му екип създават дизайна на първия Макинтош в началото на 80-те, идеята е компютърът да стане „откачено добър”. Джобс никога не говори за увеличаване на приходите или балансиране на цените. „Не се тревожете за цената, просто определете способностите на устройството”, казва той на първоначалния си екип. На първата им среща пише на дъската: „Не правете компромиси!”. Машината, резултат от всичко това, обаче е твърде скъпа и Джобс е изхвърлен от Apple. Но Макинтошът „оставя следа във Вселената”, според собствените думи на Джобс, и забързва еволюцията на компютрите. И в широка перспектива той наистина отчита правилно баланса – фокусирайте се върху това да направите продукта страхотен и парите ще го последват.

НЕ РОБУВАЙТЕ НА ФОКУСНИТЕ ГРУПИ

Когато Джобс води първия си екип на първата им почивка, един от колегите го пита дали не трябва да проведат пазарно проучване, за да разберат какво искат потребителите. „Не”, отвръща Джобс. „Защото потребителите не знаят какво искат, докато не им го покажем.” Той цитира Хенри Форд: „Ако питах потребителите какво искат, те щяха да ми кажат – „По-бърз кон!”

Да се интересуваш от желанията на хората е нещо много различно от това непрекъснато да ги питаш за това. Този интерес изисква интуиция и инстинкт за желанията, които още не са се появили. „Задачата ни е да прочетем нещата, които още не са на страницата”, обясни Джобс. Вместо да разчита на пазарни проучвания, той усъвършенства своята версия на емпатията – интимната интуиция за желанията на неговите клиенти. Започва да уважава тази интуиция, когато изучава будизма в Индия, след като отпада от колежа. „Хората в индийските села не използват интелекта си като нас – вместо това те използват интуицията си”, спомни си той. „Тя е нещо много мощно – много по-мощно от интелекта, според мен.”

ИЗКРИВЯВАЙ РЕАЛНОСТТА

Прочутата способност на Джобс да кара хората да правят невъзможното е наричана от колегите му „Полето за изкривяване на реалността”. Един ранен пример за това е когато Джобс работи нощна смяна в Atari и принуждава Стив Возняк да направи игра на име Breakout. Воз заявил, че това ще отнеме месеци, но Джобс просто го изгледал втренчено и му казал, че може да стане и за четири дни. Воз знаел, че това е невъзможно, но все пак го направил.

ОСТАНИ ГЛАДЕН, ОСТАНИ ГЛУПАВ

Стив Джобс бе продукт на двете големи обществени движения, които се родиха в Сан Франциско през 60-те. Първото бе контракултурата на хипитата и антивоенните активисти – то е белязано с психеделичните наркотици, рокмузиката и антиавторитарните настроения. Второто движение е високотехнологичната хакерска култура на Силициевата долина, пълна с инженери, гийкове, маниаци, откачалки, киберпънкове, хобита и гаражни предприемачи. И в двете личат следите на различни пътеки за лично просветление – дзен и хиндуизма, медитацията и йогата, терапията на първичния писък и експериментите със затъмняване на сетивата.

Смесицата на тези култури можеше да бъде открита в публикации като „Каталог на цялата Земя” на Стюарт Бранд, на който Джобс бе почитател. По-късно той си спомняше: „На задната корица на последния им брой имаше снимка на селски път рано сутрин – такъв, на какъвто може да стопирате, ако имате желание за приключения. Отдолу бяха думите „Остани гладен. Остани глупав.” Джобс остана гладен и глупав през цялата си кариера, като направи така, че бизнесът и инженерската страна на личността му винаги се балансираха от хипарския антиконформизъм от дните му на артистичен, друсан, търсещ просветление бунтар. Във всеки аспект от живота си – жените, с които се срещаше, начина, по който се справи с диагнозата рак, начина, по който движеше бизнеса си – поведението му отразяваше противоречията, съчетаването и крайния синтез на всички тези несъвместими неща.

Уолтър Айзаксън, официален биограф на Стив Джобс