Как едно 390-годишно бонсай дръвче преживя бомбата над Хирошима

70-годишнината от атомната бомбардировка над Хирошима, пред която отдадохме почит на 6 август, събуди спомените за много истории на ужас, гняв, отчаяние и безсилие, но и на вяра в живота и неговата непобедимост. Една такава е историята за оцеляло след атомната бомбардировка 390-годишно бонзай дръвче, пише британският вестник Telegraph.

Бялото японско борче с форма на гъба е дарено от бонсай майсторът Масару Ямаки на Националната ботаническа градина на САЩ през 1976 година, където прекарва в неизвестност почти 30 години.

Чак през 2001 внуците на покойния майстор разкриват на публиката невероятната история на дръвчето.

Кураторът на Националната ботаническа градина разказва, че внуците на Ямаки се появили без предупреждение и поискали да разберат какво е състоянието на дръвчето.

Той поканил гостите на обяд, където те му обяснили, че в продължение на няколко поколения семейството имало разсадник за бонсай растения в Хирошима.

В 8:15 на 6-ти август 1945 година атомната бомба „Литъл бой” помита града, пръсва всички прозорци на разсадника и разрушава околността, разказали внуците на Ямаки.

Семейството – което също оцеляло, тъй като живеело по-далеч от епицентъра на трагедията – по-късно открива, че дръвчето по чудо е устояло на разрушителния удар.

Не е ясно защо г-н Ямаки е избрал да не разкрие тайните му още когато го е дарил на ботаническата градина във Вашингтон.

Джак Състик, кураторът, смята, че дръвчето е оцеляло, защото е било предпазено от стена.

„Едно от нещата, които го правят толкова специално, е че то получава ежедневни грижи от 1625 година насам. Представете си само! Обичам да казвам, че бонсай не е съществително, а глагол, означаващ "Да правиш.”

Г-н Състик ежедневно полива и проверява дръвчето за вредители. Той казва, че държи един готов куфар, в случай че се наложи да се изстреля към градината извън работно време, за да му осигури необходимите грижи.

Феликс Лаулин, президент на National Bonsai Foundation, пък споделя, че е особено изумен от щедростта на дарителите.

„Невероятно е, че Масару Ямаки е дарил това безценно растение, на практика на врага си, без да каже и дума за уникалната му история”, коментира той. „Само мисълта за това поражда у мен много силни емоции.”