Какво ще ядем след 20 години

Нестабилните цени на хранителните стоки и нарастващото население означава, че ние трябва да преосмислим това, което ядем, смятат хранителните футуролози. И така, какво бихме могли да сервираме на масата след 20 години според тях?

Във Великобритания цените на месото се очаква да имат огромно влияние върху хранителния режим, пише BBC. Някои оценки на хранително-вкусовата промишленост смятат, че цената би могла да се удвои в следващите пет до седем години, което ще направи месото луксозна стока. "На Запад много от нас са израснали с евтино изобилие от месо", казва хранителният футоролог Морган Гей. "Покачването на цените означава, че ние сега започваме да виждаме, че месото отново ще стане лукс. В резултат на това се търсят нови начини да се запълни празнината от месо."

Така че какво е това, което ще запълни нашите стомаси и техните празноти? Насекоми или мини-добитък, те може да се превърнат в неизменна част от нашата диета, казва Гей. Това е печеливша ситуация. Насекомите осигуряват толкова много хранителна стойност като обикновеното месо и са чудесен източник на протеини, според изследователи в университета във Вагенинген в Тексас. Също така те струват по-малко от едрия рогат добитък, консумират по-малко вода и нямат много от въглероден отпечатък. Има около 1 400 видове, които са годни за консумация от човека.

Холандското правителство влага сериозни пари в насекомите и приспособяването им за масово хранене. Наскоро то инвестира един милион евро в научни изследвания и подготовка на законодателство, уреждащо фермите за насеком.

Голяма част от населението на света яде насекоми вече като част от редовното си хранене. Гъсениците и скакалците са популярни в Африка, оси са деликатес в Япония, щурците се ядат в Тайланд. Но насекомите ще се нуждаят от „основен ремонт” на вида си, за да се превърнат в апетитна храна за гнусливите европейци и северноамериканци, казва Гей. "Те ще станат популярни, когато оставим далеч думата насекомо и ге наречем мини-добитък."

Ясно е как външният вид на храните и тяхната миризма влияят върху това, което ядем, но звуковият ефект върху вкуса е едно разширяване в областта на научните изследвания. Едно скорошно проучване, направено от учени от Оксфордския университет казва, че определени тонове могат да направят нещата по-вкусни.

"Толкова голямо внимание е отделено на това как храната изглежда и как мирише, но звука е също толкова важен", казва Чарлс Спенс, професор по експериментална психология в Университета в Оксфорд, установил, че вкусът на храната може да се коригира чрез промяна на звуковите й свойства.

Главният готвач Хестън Блументал и неговият ресторант Fat Duck имат ястие, наречено „Шума на морето”, което се сервира с iPod, който издава звуците на морето.

По-рано тази години холандски учени успешно създадоха култивирано месо. Те създадоха ленти на мускулна тъкан, използвайки стволови клетки, взети от крави. Така те се надяват да създадат първият в света "бургер в епруватка" до края на годината.

Водораслите може да са в дъното на хранителната верига, но те може да дадат решение на най-сложните проблеми в света, включително недостигът на хранителни продукти. Те могат да нахранят хората и животните и може да се отглеждат в океана, един голям бонус за сметка на недостига на земя и прясна вода. И много учени казват, че биогоривата, получени от водорасли, може да помогнат за намаляване на необходимостта от изкопаеми горива.

Някои учени в устойчиво хранително-вкусовата промишленост прогнозират, че отглеждането на водорасли може да стане най-голямата в света индустрия. Тя отдавна е стартирала в Азия, включително Япония.

Според учени от Шефилдския университет морските водорасли могат да се използват за замяна на солта в хляба и преработените храни. Освен това те имат ниско съдържание на сол, която е причина за високо кръвно налягане и мозъчен инсулт.

"Те са мултифункционални", казва Гей. "И много от техните свойства могат да бъдат проучени. Такъв голям ресурс, който всъщност не е използван все още."