Кучето - най-добрият приятел на човека от незапомнени времена

Останките на три праисторически кучета, погребани със специален ритуал, бяха открити от белгийски палеонтолози. В устата на едно от животните бил поставен кокал от мамут. Мозъците на кучетата били премахнати след смъртта им, вероятно като ритуал за освобождаването на душата им, смятат учените. Главата е мястото, където според вярванията на повечето северни народи живее душата, обясниха изследователите. Находката показва, че връзката между човека и неговия най-добър приятел е много по-древна и здрава, отколкото се предполагаше досега.

Според Метйе Жермонпре от Кралския белгийски институт по естествени науки мамутската кост показва, че стопаните на кучето са се опитали да го „нахранят” по време на последното му пътешествие, пише в. „Дейли мейл”. Сложното погребение е ясен знак, че опитомяването на кучето е станало много по-рано, отколкото се смяташе. „Внимателното отношение към останките е впечатляващо и показва, че между хората и кучетата се е създала специална връзка много рано – много преди други свидетелства за кучешки погребения”, обясни антрополога Роб Лоузи.

Черепите са много по-къси от вълчите и имат широка мозъчна кутия и небце – още едно доказателство, че животните са били питомни. Според изчисленията на учените кучетата са били едри и са приличали на големи сибирски хъскита. Най-вероятно те са помагали на древните белгийци да ловуват и да пренасят месо и дърва за огрев. Храната им вероятно се е състояла от месо и кости на мамути, а продължителността на живота им е била между 4 и 8 години.