Мистерията на спящата болест в Казахстан

Звучи като сюжет от филм на ужасите, но наистина има такова нещо.

Тази година селце в Казахстан беше сполетяно от мистериозната "спяща болест". Жители на населеното място заспиваха, или по-точно припадаха, произволно - докато вървяха по улиците, в училище, дори на мотоциклетите си. Някои спяха до 6 дни, а когато се събуждаха, не помнеха какво точно се е случило. Други страдаха от халюцинации, умора и главоболия. 

"Спящата болест" засегна Казахстан за първи път през март 2013 г., посочва сайтът IFLScience. Учени, сред които експерти по сънните разстройства, пристигнаха в страната, за да разгадаят мистерията. Те останаха озадачени от причините за заболяването. Сега властите заявяват, че близките уранови мини са в основата на всичко. Въпреки че мините са били затворени малко след разпада на СССР, правителството смята, че те все още завишават нивата на въглероден окис и въглеводород във въздуха.

"Урановите мини са затворени, но понякога около тях се наблюдава концентрация на въглероден окис", каза вицепремиерът на Казахстан Бердибек Сапарбаев за британския вестник Guardian. "Съответно кислородът във въздуха намалява, което е истинската причина за сънната болест в тези села", посочи той. 

Мистерията е разбулена? Не точно. Въпреки че е възможно въглеродният окис да е виновникът за този странен феномен, някои учени не са напълно убедени.

Клод Пиантадоси, пулмолог от медицинския център към Duke University, смята, че "симптомите съответстват, но не са характерни и това е проблем". Той обяснява, че макар и въглеродният окис да може да причини безсъзнание, той е страничен продукт от горене. Защо една нефункционираща уранова мина би отделяла въглероден окис? Да не говорим, че властите са изследвали нивото на елемента в миналото и по-късно са го отхвърлили като причина.

Пиантадоси подозира, че други газове, като въглероден диоксид, може да са допринесли за сънната болест. Въпреки че мнозина продължават да спекулират с точната причина, властите са решили да евакуират двете села – мярка, която сама по себе си предизвиква много главоболия, тъй като някои жители не жалят да напуснат домовете си.