Мозъкът на живеещия в общество човек намалява - нужен му е по-малко интелект да оцелява

За 30 000 години обемът на мозъка на съвременния Homo sapiens е намалял с около 10% - от 1500 на 1359 куб. см, или колкото една топка за тенис. Изчисленията са направени след измервания на черепи, намерени в Европа, Близкия изток и Азия.

Според антрополозите това не е изненадващо - колкото по-мускулест е индивидът, толкова повече сиво вещество е нужно, за да контролира тази маса.

Неандерталският човек, изчезнал преди около 30 000 г. в резултат на  неясни причини, е бил по-масивен и е имал по-голям мозък. Кроманьонският човек, изрисувал стените на пещерата Ласко преди около 17 000 г., е бил Homo sapiens с най-големия мозък. Той е бил и по-едър от днешните си потомци. Това е било необходимо за оцеляването му във враждебна среда, смята Дейвид Гири, професор по психология в университета на Мисури и автор на трудове за развитието на човешкия мозък през различните епохи.

Професорът е проследил промяната в размера на черепа между 1,9 милиона години и допреди 10 000 г. - период, в който нашите предци са живели във все по-сложна среда. Изхождайки от принципа, че колкото по-голяма е човешката концентрация, толкова по-голям е обменът между групите, което води до разделение на труда и до по-разнообразни взаимоотношения между индивидите, Гири е констатирал, че размерът на мозъка намалява, когато гъстотата на населението нараства.

С появата на по-сложни общества човешкият мозък е станал по-малък, защото няма нужда индивидите да са толкова интелигентни, за да оцелеят – помагат им другите, обяснява Дейвид Гири.

Смаляването на мозъка не означава, че съвременните хора са идиоти в сравнение с предците си. Те са развили други форми на по-усъвършенствана интелигентност, казва професорът по антропология Брайън Хеър от университета "Дюк", Северна Калифорния.

Подобен паралел съществува между опитомените и дивите животни. Кучетата вълча порода имат по-малък мозък от вълците, но са по-интелигентни, защото разбират жестовете за комуникация на хората. Това показва, че няма тясна взаимовръзка между размера на мозъка и коефициента на интелигентност, който се определя според способността да се стига до заключения и да се твори.

Ученият дава пример с шимпанзетата - те са агресивни и имат по-голям мозък от маймуните бонобо, които са по-цивилизовани, тъй като използват симулацията на сексуалния акт или чифтосването, за да решават конфликтите. Човеците са едновременно шимпанзета и бонобо, нашите най-близки и братовчеди, казва ученият, цитиран от "Франс прес". Той се надява, че в хода на еволюцията чертите на бонобо ще надделеят за доброто на всички.