Най-безнаказаните злодеи в художествената литература

Романите, в които злодеите – от лукави и умели шпиони до убийци – остават безнаказани, са толкова разочароващи, че ви идва да си изгризете ноктите. Дори да не вярвате в кармата, усещате, че има нещо нередно в това, лошите да триумфират. Британският вестник Guardian ни представя Топ 5 на най-безмилостните и вбесяващо безнаказани злодеи в художествената литература:

1. Сестра Ратчид от „Полет над кукувиче гнездо“ на Кен Киси

Студената и пресметлива сестра Ратчид е една от най-манипулативните и садистични гадини в литературата. В края на книгата, когато депресирания пациент Били Бибит гордо става от леглото си, което е споделил с жена, Ратчид го хвърля в ужас, заплашвайки да каже на майка му. Когато Бибит се самоубива, в изблик на гняв Макмърфи се нахвърля върху Ратчид и започва да я души.

Въпреки че вследствие на неговата атака тя губи гласа и авторитета си, най-горчивият хап за преглъщане е поражението на Макмърфи, след като „Голямата сестра“ го принуждава да се подложи на лоботомия, която води до преждевременната му смърт.

2. Антон Чигур от „Няма място за старите кучета“ на Кормак Маккарти.

Наемният убиец Антон Чигур е друг безмилостен злодей, който се измъква на закона, оставяйки след себе си купища трупове. След като убива Люуелин Мос за кражба на пари от дрога, той отнема живота и на невинната му съпруга Карла Джейн – решение, което взема с хвърляне на чоп.

След като застрелва Карла, Чигур претърпява катастрофа, в която чупи ръката си на две места, пука няколко ребра и порязва главата и крака си. Това може да изглежда като възмездие, но нараняванията са леки, а той успява да се превърже със скъсаната си риза и да продължи по пътя си относително невредим.

3. Големият брат от „1984“ на Джордж Оруел

Големият брат е едновременно всевиждащ и вездесъщ злодей и символ на тоталитаризма – не е ясно дали е един човек, или много. След като Уинстън е арестуван за измяна и измъчван месеци наред от Министерството на любовта, той най-накрая отстъпва пред потисника.

4. Джордж Уикман от „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин

Красив, чаровен и харизматичен – Остиновият Джордж Уикман е двуличник, който успява да избегне всички последици от аферите, съблазняването на жени и натрупаните от хазарт дългове. Причината може би се крие в неговата външност, която – Остин пише – винаги работи в негова полза.

Чаровната фасада се изправя, когато г-н Дарси дава на Елизабет писмото в „Роузингс Парк“ и тя осъзнава, че е била измамена от Уикман. Но харизматичният злодей така и не получава заслуженото наказание – той се жени за 15-годишната Лидия, за да продължава нейното семейство да ги издържа финансово, а Дарси използва връзките си, за да помогне на Уикман да си подсигури почтена кариера.

5. Патрик Бейтман от „Американски психар“ на Брет Ийстън Елис

Олицетворението на садистичния злодей-психопат, Патрик Бейтман, е един литературен грешник, чиито ужасяващи мъчения и убийства така й не го срещат с правосъдието.

С липса на съвест, от която ни побиват тръпки, Бейтман не крие престъпленията си, но признанията му са приемани с насмешка или неразбиране – както когато неговият приятел погрешно чува „mergers and acquisitions” („сливания и придобивания“) вместо „murders and executions” („убийства и екзекуции“), – без грам надежда за възмездие. Той нито за миг не изпитва угризения, а книгата свършва с неговото напускане на нощен бар през врата с надпис „Това не е изход“.