Нова теория: Вулканите ще спасят Земята от глобалното затопляне

Глобалното затопляне на нашата планета е започнало преди век. Това е факт, с който са съгласни повечето учени. За този период средногодишната температура в северното полукълбо се е повишила с един градус. Но от края на 90-те години на XX в. темповете на повишаване на градусите са се забавили. Това също е факт, който на пръв поглед дори е парадоксален като се има предвид, че изхвърлянето на парниковите газове, сочени за главният виновник за глобалното затопляне продължава да се увеличава. Защо тогава Земята е престанала толкова бързо да се нагрява?

Група учени под ръководството на Сюзан Соломон (S. Solomon) от Колорадския университет има интересна теория по въпроса – като своеобразен климатик за Земята действат облаците от твърди мини частици, които попадат в горната част на атмосферата при изригването на вулканите, а също и при изгарянето на полезни изкопаеми.

Вулканите например запращат в атмосферата микро частици морска сол, прах, пясък, вулканична пепел. Това са т.нар. природни аерозоли, обясняват учените. Съществуват обаче и аерозоли с антропогенен произход - сулфати, нитрати, сажди, които попадат в атмосферата чрез дима, отделян от промишлеността, използваща за производството си въглища, нефт и негови производни, добавят те.

Малките твърди частици са способни да съществуват в стратосферата – горния слой на атмосферата доста дълго време – в продължение на няколко години. Те оказват сериозно влияние върху климата, защото играят ролята на своеобразен щит, отразяващ обратно излъчваните към Земята слънчеви лъчи, казват учените. Най-големи концентрации на аерозоли в атмосферата се наблюдават след изригване на вулкани.

„Вулканите наистина са в състояние да влияят много сериозно върху климата на Земята. Например, след мощното изригване на вулкана Тамбора в Индонезия през 1815 г. цялата планета е преживяла година без лято. Изригването на вулкана Пинатубо на Филипините през 1991 г. също сериозно охлади този регион”, разказва Соломон.

Учените от нейния екип събрали данните от наблюденията на количеството аерозоли в стратосферата от 1960 г. насам, и въз основа на тях построили модел, в който изчислили как се е променял радиационния баланс на атмосферата оттогава досега. Така открили, че от 1998 г. количеството на аерозолите в стратосферата се е увеличило толкова, че е намалило ефекта от глобалното затопляне с 20%.

Въпросът сега е кой ще се окаже по-силен – вредният ефект от парниковите газове или аерозолите.