Роджър Уотърс става днес на 70

Великият рок музикант и композитор, съосновател на Pink Floyd Роджър Уотърс става днес на 70 години. В навечерието на рожденния си ден и малко преди разтърсващия си шоу спектакъл в София, той сподели за предаването „Преди обед” на bTV: „Искам да забравят рождения ми ден. Помолил съм всички от екипа да зачеркнат тази дата. Имал съм много рождени дни, празнувал съм, когато му е било времето. Сега не искам. Не искам подаръци, не искам песни, не искам посвещения." 

Но няма как, точно днес да не си припомним един от най-великите му текстове, писани за Pink Floyd – „Time”. Преводът е на друг талант, младата поетеса Петя Дубарова, която България изгуби твърде рано.

Честит рожден ден, Роджър!

Time

/в превод на Петя Дубарова/

Текат минути, часове и дни

в безспирен бяг безследно отлетели.

Как страшно в тези четири стени

ти блъскаш свойте мисли посивели.

И чакаш някого. Но идва ден,

когато по пътеки осветени,

от блясъка на слънце озарен,

с изопнати от дъжд прохладни вени

ще спреш за миг внезапно покосен

от мисъл: Младостта е изживяна,

и как ли ще признаеш ужасен

пред себе си, че тя е пропиляна.

И истински все още неживял,

денят ти сив отмерва пулс последен.

И времето ще сграбчиш ти без жал

със трескави ръце и ужас леден.

Към слънцето с пресъхнали очи,

съсипан, прежаднял ще се катериш.

Но слънцето жестоко ще мълчи

и нищо ново няма да намериш,

защото си съвсем обикновен човек

на средна възраст. Много скоро

е може би и онзи страшен ден,

когато смърт очите ще затвори.

Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак

загубеното, вече пропиляно?!

На карта ще залагаш, светъл бряг

ще търсиш, но във тебе като рана

ще пари мисълта, че две неща

не можеш никога да си възвърнеш:

Живота да избавиш от смъртта

и времето назад да върнеш!

 Изтича песента като вода!

Но времето остава нейна стража.

Дотука спира моята следа,

а имах толкоз много да ви кажа....