Поетите – по-близо до лудостта от всички останали

Депресията, умопомрачението и лудостта са често срещани проблеми в чувствителната натура на поетите. Свидетелство за това е личната история на много велики поети по света, някои от които и българи.

Склонността към умствени разтройства и самоубийства е в пъти по-голяма сред поетите във всички държави. Поредно доказателство за това е актуалното проучване на британския психолог Кей Редфийлд Джеймисън, разказва BBC.

Психологът и колегите му изчисляват, че британските и ирландските поети между 1600 и 1800 г. попадат в институция за душевно болни или посягат на себе си 20 пъти повече, отколкото представителите на всички останали социални групи. С други думи, е 20 пъти по-вероятно хората на мерената реч да се озоват в лудница, в сравнение с основната част на населението.

Актуално медицинско изследване наскоро откри пък сходство в мозъчните процеси на художниците и на шизофрениците. Друго проучване показа, че студентите, които са завършили креативни специалности, споделят общи черти с пациентите с биполярно разстройство.

Британските специалисти смятат, че голяма част от креативността в поезията идва от конфликтна ситуация някъде в ума. Естествено, много от поетите приживе са смятани за умствено нестабилни, заради революционното им, гениално мислене, което противоречи на масовите представи. Самите творци на словото не крият, че дарбата им често надхвърля границите на нормалния човешки разум. Но предлагат свое обяснение - например, великата английска поетеса Емили Дикинсън казва: „повечето лудост е най-божественото чувство“. Едгар Алан По пък открито поставя проблема дали лудостта не е  висша форма на интелигентност.

Всъщност, определянето на това кой е творец и кой има умствено заболяване става все по-трудно и все по-често дискутирана тема в популярната психология. Идеята за „нормален“ човек се усложнява с развитието на модерния свят, а данните стават все по-плашещи. По информация на американската статистическа служба 1% от населението на САЩ има шизофрения, 2,5% страда от биполярно разстройство и приблизително 4% от синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност.