Последните думи на известни писатели

Според Уолт Уитман последните думи на отиващия си от тоя свят човек не представляват перфектното мерило за неговия интелект, индивидуалност и самоконтрол. Те обаче са много по-ценни и интересни, отколкото можем да си представим. Убедете се сами...

Платон – „Благодаря на напътстващото провидение и късмета в моя живот – на първо място за това, че бях роден човек и грък, а не варварин или звяр. На второ – че живях в епохата на Сократ.“

Гьоте – „Повече светлина!“ 

Лорд Байрон – неговите думи изглеждат прекалено нежни за човек, водил толкова бурен живот. Той умира от треска в Гърция. Изрича просто „Сега ще заспя.“

Жаждата за живот на Мери Монтегю се вижда ясно в нейните последни думи – „Всичко бе изключително интересно.“

Емили Дикинсън -  „Трябва да вляза; спуска се мъгла.”

Томас Каралайл – „Значи това била Смъртта…“

Хенрик Ибсен - „Напротив!” – това е отговорът му, когато медицинската сестра казва, че той е малко по-добре.

Джордж Бърнард Шоу – винаги откровеният драматург, който доживява до 94-годишна възраст, казва на медицинската сестра, преди да умре: „Сестро, опитваш се да ме поддържаш жив като някаква антикварна рядкост. Но аз съм дотук, приключих, ще умра.“

Хенри Дейвид Торо – неговите последни думи не са най-блестящите. Те обаче обобщават това, което е било най-важно за него. „Лос. Индианец.“. Малко по-рано са го попитали дали се е помирил с Бог. На това Торо отговаря – „Не знаех, че сме се карали.“

Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст в болнична стая в Балтимор. Няколко дни по-рано е бил намерен на улицата – бил е в делириум, не е могъл да обясни какво му се е случило. Когато отива в болничното заведение, той е ту спокоен, ту не. След един от своите гневни изблици, Алън По се отпуска назад от изтощение и изрича „Господи, помогни на бедната ми душа.“

Дилън Томас е обичал пиенето, жените и поезията. Последните думи на уелския поет са "Изпих 18 чисти уискита... Мисля, че това си е абсолютен рекорд."

През 1900 г. Оскар Уайлд - един от най-остроумните хора на света - отбелязва на смъртното си ложе следното – „Тапетът и аз се борим със смъртта. Един от двама ни трябва да си тръгне."

Английският писател Хектор Хю Мънроу (Саки), убит от снайперист през Първата световна, изрича "Изгаси тази цигара."

Уошингтън Ървинг - "Е, трябва да подредя възглавниците си, за да изкарам още една изтощителна нощ. Кога ли ще свърши всичко това?". Очевидно много по-рано, отколкото е очаквал.

Марк Твен винаги е твърдял, че човек трябва да е подготвен за сетния си ден. Той трябва да напише последните си думи на лист хартия и да потърси мнението на приятелите си. Въобще не трябва да оставя подобен важен въпрос за последния момент, надявайки се вдъхновението да го споходи. В противен случай крайният резултат ще е абсурден.

Марк Твен изрича последните си думи на 21 април 1910 г. Те са адресирани към неговата дъщеря Клара, стояща край леглото. "Довиждане - казал й той, хващайки ръката й. - "Ако се срещнем...", добавил тихо. Погледнал я за кратко и се унесъл в сън. Починал няколко часа по-късно.

Източник: Обекти;