Притча за телевизора

Една учителка решила да накара своите третокласници да напишат съчинение на тема „Какво искам да получа за рождения си ден?”. 
Когато се прибрала вкъщи, тя започнала да преглежда детските писания. И едно от тях много я разстроило. Тя многократно препрочитала написаното със старателен детски почерк съчинение. Не, не грешки искала да намери учителката. Сега те нямали никакво значение. 

В стаята влязъл съпругът й. 

- Какво се е случило? – попитал той. – Защо си толкова разстроена? 

- Ето, прочети това, моля те – тя му протегнала тетрадката. В нея пишело: 

„За рождения си ден няма да искам много. Мечтая си само да се изпълни едно мое желание. Искам да се превърна в телевизор. 

Много ми се ще, когато вечер семейството ми се прибира вкъщи, да се събира около мен така, както се събира около телевизора, и да ме слуша с внимание, без да ме прекъсва. 

Искам, когато татко се връща от работа, да пита мен какво ново се е случило по света. 

Искам, когато мама е тъжна, да идва при мен за утеха. 

Искам да ми се радват толкова, колкото на новия телевизор, който сега заема вкъщи почти цяла стена. 

Това е животът, за който мечтая!” 

- Бедното дете – въздъхнал мъжът. – Какъв нещастен живот! И що за родители!!! 

Жената вдигнала към него пълни със сълзи очи. 

- Скъпи, това е съчинението на нашия син.