10 проблемни вида в рекламната джунгла

Същинска джунгла е рекламният бранш, с множество, най-различни обитаващи го персонажи, някои от които са истински проблемни за работата. За тях разказва с доза хумор и намигване материал на сайта Digiday. 

С най-добри чувства авторите изброяват тези "кадри" от индустрията, съзнателно използвайки стереотипи и с единствената цел да подтикнат към промяна някои  позаспали професионалисти. 

• Заблуденият медиен планьор. Често той е човек, завършил университета през 2011 г., разполагащ с пълномощията да разпределя големи суми от маркетинг бюджетите на компании. Затова се налага агенцията да се разбира с него добре. Той се смята за надарен. Решен е да промени търговците на медийно пространство навсякъде. Има малко уважение и много амбиция.
• Самволюбеният криейтив. Може да се открие във всяка сравнително голяма рекламна агенция. Стреми се само към едно – лична слава, награди, Златни лъвове, „Клио“ постижения и какви ли още не трофеи, които да запише в CV-то си и да подхранят гладното му его. Жаден е за власт и обикновено е по-лоялен към себе си, отколкото към агенцията работодател. (Ще го познаете по ексцентричните очила и нестандартната прическа.)
• Опитният проповедник „така е било“. Със сигурност той, или по-често тя, си е заслужил уважение в индустрията за отличната си работа. Но, този кадър е в бизнеса доста дълго, да кажем от 20 години. И това неминуемо се отразява. Той сякаш е естествена част от обзавеждането на офиса – толкова се е сраснал с бизнеса. Често разказва за славата на онези дни, които вероятно са били през 1996 г. Проблмът с него идва от нагласата да блокира и фактически елиминира нови, свежи идеи.
• Лидерът на мисълта, който никога не е работил с клиент. Това са хората, на които се плаща да измислят съобщения в Twitter, Facebook, блогове, да участват в конференции. Те се занимават с това да „оценяват“ нови и развиващи се технологии и концепции, но обикновено не са общували директно с клиентите, което е много трудно. За сметка на това винаги държат да изразяват мнение. 
• Аналоговият търговец. Той е малко странен. Прехвърлил се е от отдела продажби на някоя телевизия в дигитална агенция. Работи с 23-годишни медийни платьори, които може да му бъдат деца. Опитва да ги спечели за фирмата, да им се хареса. Ситуацията е странна за всички.
• Колегата, който създава „най-добри приятелства“. Рекламата е и винаги е била бизнес на връзките. Действително в нея са по-ефективни хората, които си създават истински приятелства с колеги, включително работещи за медии, рекламодатели. Има обаче и една категория хора, които се сприятеляват с колеги във Facebook, започват да разбират повече за тях лично и после демонстрират твърде внезапнио близки приятелски отношения. Нещата не стават по този начин и това не е добре за никого.
• Жонгльорът на научни термини. Медийният планьор със собствен блог, който в материалите си използва названия като „икономика на споделянето“. Обикновено в Ню Йорк този тип хора са британци, дошли в рекламния бизнес.
• Счетоводителят. В случая той самият не е проблемен, а отношението към него. Макар важността му да е огромна и да комуникира ежедневно със слъжителите на рекламната агенция и клиентите, в края на деня той или тя често си остава част от финансовата управа, различен тип персонаж спрямо рекламистите и маркетолозите. Особено трудно става сближаването, ако е меийнстрийм човек, избиращ в бара обичайните коктейли или гледащ „Сексът и градът“.
• Целият финансов отдел на агенцията, компанията клиент.
• Пиарите.