American Idol - една гневна марка, която изгуби чара си

Гледали ли сте риалити телевизионното шоу American Idol? 

Този формат на състезание между стремящи се към славата и признанието певци, е изграден върху основата на неговия британски вариант. Това е марка, която беше създадена преди години върху основата на подигравателно, нацупено и раздразнително отношение на журито към участниците на сцената. Едно говорене, може би в известен смисъл в стила на британското носово сумтене. 

Талантите в него се изтощаваха докрай, за да опровергаят констатацията на създателя на шоуто Саймън Коуъл, че са "караоке певци, за които е по-добре да се върнат в бара, откъдето са дошли". Коуъл беше гневният говорител. Той се държеше назидателно в ролята си на водеща фигура в журито. Коментираше критично, подигравателно, с презрение, присмех, обвиняваше. От време на време се усмихваше, окуражаваше и дори поощряваше. Всичко това се случваше, докато правеше огромни суми пари от усилията на участниците да покажат най-добрите си изпълнения, или по-точно най-продаваемите изпълнения, за да получат много изгодни за него договори за продуциране. 

Върху този модел на сърдито говорене и присмех беше изграден брандът American Idol. И това беше интересно. 

Сред ранните победители в American Idol се включват някои наистина успешни звезди като Кели Кларксън и Кари Ъндърууд. Десетки други хора от сцената на това шоу бяха забравени. Някои не спечелиха, но все пак постигнаха значителен "звезден статут", например Дженифър Хъдсън. 

Сега форматът в САЩ е приключен. Няма да има следващ сезон на American Idol. Телевизия Fox осъзна, че вече няма да може да прави пари от този бранд. Защото той, от известно време, не е себе си. Не е сърдит. Твърде мил и добър е. Това го прави безинтересен. 

Всичко може да се проследи до оттеглянето на Коуъл. Той остана с Fox, но стартира друг формат, който е много подобен - The X Factor. От онзи момент Idol не е същият. American Idol е бранд, който беше изграден върху основата на напрежението. Хората се къпеха в напрежение. Зрителите обичаха и мразиха тази напрегнатост. Най-вече, те участваха в нея. 

В най-добрите моменти на шоуто човек можеше да се наслади на яростни дебати с умни и важни известни личности за относителните качества на "симпатично вталени и слаби" звезди като Клей Айкън и "приятно закръглени" участници като Рубен Стъдард. Тук не ставаше дума само за телевизионно шоу, което задължително трябва да се гледа, защото всички говорят за него. Ставаше въпрос за шоу, по което трябва да имаш мнение. 

American Idol беше бранд за това да се ядосаш, да подкрепиш един певец или друг, да се опиташ да повлияеш дори на децата си кого да харесват. Публиката беше участник. 

Когато Коуъл си тръгна, брандът промени стратегията си. Той не опита да открие дори по-строг и подигравателен съдия от Коуъл. (Може би такъв човек не съществува?). Вместо това, брандът стана само хвалещ и приятен. Изгуби чара си. Беше като някой, който накрая се е върнал в правия път и така ще бъде завинаги. Това е скучно. Цялата тази приятност на звученето идваше от журито - Дженифър Лопес не може да не харесва хората, дори да се опитваше. И зрителите спряха да плачат, да се ядосват. Спря да ги е грижа. Така е в телевизионния бизнес. Без напрежението, което създаваше, брандът вече не се чувстваше като важен. 

Хората се усмихваха на забележките на Ранди Джаксън, изпълнени с клишета като "Ти си тук, за да печелиш", и на опитите на Стивън Тайлър от "Аеросмит" да предлага съгласувано мнение с това на колегите си. Брандът стана солидарен. Действително, той имаше много силни моменти и след напускането на Коуъл в ролята на лошия член на журито, но те бяха откъслечни. Сложен беше край на гнева и напрежението за зрителя.

Така, след като нямаше вече на кого да се ядосваме, Idol се превърна просто в още едно шоу за таланти от американския ефир. 

Мнение на Крис Матисчек, публикувано в сайта на списание Inc.