Вечният герой в рекламата

През 1956 г. репортерът Хал Бойл от „Асошиейтед Прес” решил да предприеме инициатива и помолил хора, които редовно пият алкохол в барове, за малка услуга: да покажат малко симпатии към бармана. „Ако сте изпращали цветя на майките си или сте хвърляли кутия храна на кучето, покажете малко признание и към човека, който ви е сервирал най-добрите бири в живота ви – любимия ви барман”, написал той.

Това била една от първите инициативи, рекламиращи професията на бармана. В годините след това тази професия станала неотменима част от рекламните визии.

Също както сервитьорката, пиколото и портиера, местният барман е един от тези хора, които лесно може да бъдат взети за даденост, а какво бихме правили без него? От тази нагласа произлезли множество рекламни сюжети с участието на бармани. Първоначално барманът в рекламите бил човекът зад бара, пред рафтовете с бутилките, с преметната бяла хавлиена кърпа през рамо, винаги с усмивка на лицето. Той бил човекът, който смесва течности и получава еликсири. Перфектният посланик на всеки алкохолен бранд, било то на Canadian Club през 1964 г. или на Jose Cuervo днес.

Представата за бармана в рекламите обаче не останала една и съща във времето. Наблюдателни маректолози посочват, че тя се е променила с идването на модерната епоха. 

През 1964 г. фокусът върху бармана бил като за човек, който винаги ще те дари с безупречна услуга и иска да ти сипе едно питиеи. През 2014 г. обаче фокусът е върху публиката на рекламата, върху човека, който ще изпие питието, върху неговата история. Това коментира ветеранът в маркетинга на индустрията с напитки Артър Шапиро. Той отбелязва, че представянето на бармана в рекламите се е изменило с времето. Компаниите за спиртни напитки променят начина, по който представят общуването барман-клиент.

Шапиро обяснява, че преди 50 години местният барман е бил считан най-вече за служител. Той бил приятелски настроен, но безпомощен съратник, на чието рамо можеш да си изплачеш мъката, докато ти асистира в бедата с чаша скоч. Хората по онова време били много по-склонни да пият сами в бар и да разговарят с бармана. За всичко. За спорт и ежедневие. „Ако клиентите можеха да замълчат за проблемите си за малко”, казва един уморен барман в реклама от 1956 г. Тогава, по думите му, „животът би бил мечта”.

Днес обаче тази роля в рекламата е изчезнала. Бармънът остава постоянен герой в нея (спомнете си за хитовите клипове на Heineken например - б.р.), но са дошли времената на индивидуализма. Барманът в рекламните филми и сериалите е с груба външност, винаги много мъжествен. Също както в рекламата през 1964 г., клиентът в много висока степен оценява, че барманът го обслужва, но има и нещо друго. Този път, той гледа на него с респект.