Как моловете ни карат да харчим повече

50% от нещата, които купуваме от мола, не са в списъка ни за пазаруване. Как така накрая харчим всичките тези трудно спечелени пари? 

Business Insider говори с американски ритейл специалист и разкрива част от тайните на големите търговски центрове, с които те примамват посетителите да харчат повече.

Всичко започва когато човекът влезе в мола през централния му вход, посочва американският бизнес сайт. Моловете са организирани така, че потокът от хора да се насочва в посока, обратна на часовниковата стрелка. Това има връзка с факта, че 90% от хората пишат с дясната си ръка и я ползват, когато избират стоки - с нея докосват артикулите. Това правило се нарича "Потокът” (The Flow) – хората сме "програмирани” в повечето случаи да отключваме и заключваме колата с лявата си ръка и да си взаимодействаме със стоките с дясната. 

Целта на организацията на движението в мола е да накара гостите да обиколят цялата сграда, като много, различни продукти и дрехи се изправят на пътя им. Пряк път няма. Първо са разположени магазините със скъпи стоки. След това идват тези с по-евтините. Разпродажбите често се правят в хаотични магазини, в чието пространство намалените дрехи са на купчини и зле организирани. Това прави купуването им по-трудно. 

Вътрешната организация на моловете е съобразена и с въпроса „За кого пазарува човекът?”. Ако майка влезе с детето си, например, се смята, че в повечето случаи тя първо ще напазарува за детето си. На излизане от магазина обаче майката неслучайно ще мине покрай някоя скъпа парфюмерия, обикновено разположена вдясно преди изхода. Така ще може да се възнагради за усилията си на майка, да подхрани себе си като личност и да си купи нещо. Часто парфюмите и козметиката в тези магазини са с много голяма надценка, достигаща 50-60% в САЩ. 

Друга тактика на моловете е да пускат музика, съответстваща на музикалните интереси на пазаруващите поколения. Причината е, че психологически изследвания показват, че когато хората пазаруват в магазини, в които не звучи музиката на тяхното поколение, те остават с чувството, че са пазарували по-дълго. Това е нещо лошо за бизнеса на мола – то оставя клиентите със спомена за негативно изживяване, който може да доведе до по-малко потребление от тяхна страна в бъдеще.

Накрая идва значението на касите с много, най-различни дребни стоки, като тези на магазините за потребителска електроника, или пък идва значението на изходните магазинчета със списания и вестници в мола. Те винаги са отрупани с малки стоки, аксесоари, печатни издания, калъфи, очила, шоколадчета, сладки десертчета и други подобни, които грабваме на тръгване. Те също намаляват бюджета ни. На тези каси непланираното харчене взема връх и се печели най-много. Търговците наричат тези покупки "импулсивни".