Кратка история на рекламата 7 (финал)

Задъхан от работа (и тютюн), алтернативен, самонадеян и леко неморален. Очарователен любител на алкохола. Модерен, идеен човек. Такъв бил рекламистът от Мадисън авеню в Ню Йорк през 50-те години на 20 век, разказват авторите в MediaKnowall. 

Въпреки "готините" примери на лицата от рекламния бранш, не всички архетипи, генерирани от американската рекламна индустрия на Мадисън авеню по това време обаче били положителни.

През 1957 г. социалогът Винс Пакард публикувал книга за рекламната индустрия, наречена „Скритите съветници” (“The Hidden Persuaders”). Пакард обвинил всички американски агенции в психологическа манипулация на публиката с цел да бъдат закупени рекламираните от тях продукти, които хората не искали или от които иначе нямали нужда. Според него тази манипулация се случвала чрез употребата на подсъзнателни съобщения в рекламите и снимките.

Той твърдял, че същите техники от платената реклама са били внедрени в политиката, с цел да се гласува за хора, които иначе не биха били избрани. Пример за това била теорията за умишленото внушение за обществения враг. Тя се възползвала от параноята на американците след Студената война.

Хората били убеждавани в наличието на „враг вътре в обществото” при опаността от сложната комунистическа пропаганда. Според Пакард това бил хитър метод за контрол на умовете.

Книгата му „Скритите съветници” станала бестселър. Тя създала нюанси на положителното и отрицатеното отношние към рекламната индустрия в САЩ и в света, които продължават да съществуват и днес.