Критични грешки, които допускаме в нашите автобиографии

В света на бизнеса всички са чували израза „Шефът знае повече от теб“. Свикнали сме с мисълта, че мениджърът взима решенията и носи отговорността.

Влиянието на този израз е изключително осезаемо, когато хората са изправени пред задачата да напишат и представят своята автобиография. В много от случаите те подценяват и омаловажават своите възможности и постижения именно заради натиска, които този начин на мислене им оказва.

Често хората, търсещи нова работа са несигурни. Те рядко изразяват гордост от своето участие в предишни проекти и не предявяват претенции за  собственост или авторство, дори когато те са първоизточника на дадена идея или създателите на определен продукт.

Лиз Райън, която е главен изпълнителен директор на бизнес консултантската фирма Human Workplace, споделя че клиентите им пишат своите автобиографии като че ли бившият им шеф ще бъде техен редактор  и ще одобрява всяка дума, която те споменат.

Когато питаме нашите клиенти за предходната им работа те казват неща от сорта на „Не мисля, че мога да си припиша заслугите за този проект“ и „Това не беше част от моите длъжности“, твърди Райън.  Изглежда, че хората просто не претендират за своите професионални постижения, дори когато те са тези, които са свършили цялата работа.

Ето и трите най-често срещани отговора на въпроса „Защо не желаете да включите най-значимите си постижения във вашата автобиография?“

1. Направих го зад гъба на шефа, така да се каже. Той дори не знае, че съм го направил.

2. Беше работа на друг отдел. Ние дори не трябваше да участваме.

3. Шефът ми не би се съгласил с оценката ми за нещата, с които съм допринесъл за развитието на  компанията.    

Това, което клиентите изглежда не разбират е, че бившият им шеф вече няма власт над тях. Няма значение дали сте работили по даден проект без неговото знание, или сте участвали в задача, която е била поставена на друг отдел. Ако сте направили нещо готино, признайте си!

Това е вашата автобиография, вашата кариера, споделете със всички вашите най-значими постижения и творения.

Ако мислите, че някой от бившите ви шефове няма да бъде съгласен с вашата преценка и няма да одобри думите ви, то просто го премахнете от списъка с препоръките.

Отделът за човешки ресурси от предишната ви работа може да потвърди вашия пост и период на заетост, не се нуждаете от препоръките на всеки мениджър, с който сте работили.

Прекалената скромност е сред основните проблеми, които намаляват шансовете ви да получите желаната работа. Разбира се, от вас не се иска да се хвалите без граници, но не се срамувайте да споделите своите най-големи успехи.

Когато описвате предишната си работа, не трябва просто да изреждате вашите задължения – „ Аз отговарях за актуализирането на нашия бюлетин, архив и база данни“. Вместо това изтъкнете резултатите и промените, за които сте допринесли – „За деветте месеца, в които работех там, нашите абонати се увеличиха от 4000 на 12 000“.

Трябва да се гордеете с вашите преживявания и постижения.  Бившите ви колеги и шефове нямат думата, когато вие описвате себе си, било то във вашата автобиография или в профила си в Linkedin. Това е вашата история и вие решавате как да я разкажете.

Източник: Linkedin