Най-опасните самозаблуди за творчеството

Повечето хора вярват, че да си творец означава да си докоснат от Бога. Непредвидим. Един от малцина избрани.

Творчеството обаче се случва непрекъснато, сред много хора по света, които не са гениални. Всъщност, сериозна пречка пред разгръщането на творческия потенциал на рекламисти, писатели, художници, се оказва самозаблудата, че не всеки може да бъде творец.

Ново изследване на американеца Дейвид Бъркъс, озаглавено „Митовете за творчеството”, определя 10 погрешни нагласи, които ни блокират като креативни хора. Не им позволявайте да ви пречат – ще се учудите на колко много сте способни, ако не ги приемате като свои разбирания.

Ето кои са:

Мит №1: Мигът „Еврика!”. Действително, новите идеи се появяват така, че се усещат като светкавично прозрение. Научни наблюдения обаче обясняват, че повечето от тях всъщност са плод на дълготраен труд върху някакъв проблем на съзнателно или подсъзнателно ниво. При съзнателния труд е ясно - процесът е упорит и става дума за работа, работа и пак работа. Що се отнася до подсъзнанието, става дума за това, че е необходимо време и мислене, преди да се родят нужните асоциации в подсъзнанието ни, които ще доведат до възникването на момента „Еврика!” и раждането на творческата идея.

Мит №2: Творчеството се предава по наследство. Удивително много хора се самозаблуждават, че способността да творим се наследява с гените. Всъщност, статистики доказват точно обратното. Няма такова нещо като „творчество, предавано през поколенията”. И няма повод да се твърди, че детето на някой ще бъде гениално, защото той е такъв. Няма такава гаранция. Хората, които имат вяра в себе си и работят най-усърдно върху конкретна задача, са тези, които е най-вероятно да измислят творческото й решение.

Мит №3: За да съм сътворил нещо, то трябва да е абсолютно оригинално. Концепцията за интелектуалната собственост, според която открай време творческата идея е изключителна собственост на този, на когото е хрумнала, е опровергавана многократно от тезата, че новите гениални творения много често се раждат върху стари идеи, които са променени с днешна дата, обновени, допълнени от гледна точка на времето.

Мит №4: Творчески решения намират само експертите. Много компании разполагат с екип от експерти, чиято работа е да измислят и излъчват творчески идеи. Според тези работодатели сложните проблеми изискват намесата на експерти, а най-сложните - дори на по-тесни експерти. Вместо това обаче изследвания сочат, че често, за да се разреши проблемът, е нужна само гледната точка на външен човек или на личност с ограничени професионални познания в областта. Тази личност може най-добре да каже защо нещо не може да се направи. 

Мит №5: Творчеството идва след стимулиране. Аз не съм стимулиран. Митът за експертите води до друг, дори по-голям мит, според който, за да се случва, творчеството задължително трябва да бъде стимулирано с парични, материални и други лични стимули.

Мит №6: Творецът е самотен ездач. Това убеждение е внушено от познанията ни по история, в които ни е разказвано за гениални изобретатели, назовавани по име, на които дължим човешкия прогрес. Много от съвременните изобретения обаче са дело на екипен труд.

Мит №7: Идеите се случват чрез брейнсторминг. За съжаление няма доказателства, че само подхвърлянето на идеи отново и отново в общи срещи може да създава иновативни пробиви.

Мит №8: В иновативните компании работят само екипи от разбиращи се хора. Напротив. Много от най-творческите компании в света са открили начин така да структурират вътрешната си организация, че да използват конфликта и сблъсъка на характерите, за да подобряват творческите възможности на служителите си и да стимулират с това противопоставяне креативните им умове. 

Мит №9: Творческият труд умира, когато има принуда (от някого, от крайния срок). Тъкмо обратното. Принудата увеличава креативния потенциал.

Мит №10: Идеята е крайният продукт. Този мит е известен още като "най-опасния мит" и "мита - капан за мишки”.  Според него щом има идея, работата е свършена. 

От сп. Entrepreneur