Не, наистина, това дразни!

Има някои особености на прессъобщенията, които ме дразнят.

Не се заблуждавайте. Аз не мразя прессъобщенията, въобще. Вярвам, че те са инструмент - много полезен на пиар специалистите. И все пак искам да споделя някои неща за тях, които не харесвам. Може би така бих бил полезен на някои професионалисти. Например следното:

• Не харесвам как някои прессъобщения представят професията. Те са изпълнени с грешки или съдържат прекомерна доза суперлативи. Или пък новината, която разпространяват, е абсурдна. При все това, мнозина които не знаят много за работата на пиара, си мислят, че основната му задача е да пише, редактира и разпространява такива съобщения.
• Представата, че прессъобщението може да се разпространява от само себе си. Има схващане, че всичко, което трябва да направи един пиар или маркетингов специалист, е да напише информация и да я прави. И тя ще продължи самостоятелен живот. Каква заблуда, колеги! В реалността нещата далеч не са толкова прости.
• Твърденията за смъртта на прессъобщението, изказвани от комуникационни експерти.  “Хората на новите медии” често прокламират тази смърт. При това го правят от доста време. Действителността обаче продължава да ги опровергава - всеки ден се изпращат безброй нови и нови пиар съобщения по цял свят.
• Примирението с агресивните нападки на четвъртата власт. Журналистите и в частност тези, които ходят на пресконференции, често критикуват пиар специалистите от позицията на публикуваща инстанция. Обясняват колко много се дразнят от подготвените папки с информация и че те обикновено са написани много лошо. Но също толкова често, когато попаднат на интересна, история питат: “А дали имате прессъобщение с информация, подготвено по темата?”
• Ангажирането на големи групи от хора да участват в подготвянето на едно прессъобщение. В повечето компании като настъпи моментът да се изпрати прессъобщение често се събира група по-голяма от тази, която е написала Декларацията за независимостта на САЩ. Хората от различни отдели с разностранни компетенции идват да дадат своя принос. Ако сте пиар специалист, този процес може да е изключително “забавен”.
• Клишетата. Прочел съм достатъчно цитати на изпълнителни директори, за да съм сигурен, че всеки, който заема тази топ длъжност, изпитва определен тип емоции. Той е или “развълнуван”, или “има честта” да каже нещо, или е “радостен” да съобщи някоя новина. Понякога е “дълбоко загрижен”, “натъжен” и т.н. от всичко негативно. И си задавам въпроса изпълнителните директори всъщност способни ли са на друг тип емоции? Според прессъобщенията, не.
• Езикът. Само в тази епистоларна форма в днешно време може да срещнете изрази от рода на: “пазарен лидер”, “променящ играта”, “новатор” и “притежаващ основни компетенции” в едно и също изречение. 

Има ли нещо, което ви притеснява в прессъобщенията? Ако да, моля, добавете коментар.

Джаксън Уитман, PR и маркетинг специалист, в сп. Entrepreneur