Нещо се случва на медийния фронт

Живеем във времена на липса на фокус, кратко внимание и дълги истории. Поиграйте с мен и отговорете - кога беше последният път, когато правихте нещо в продължение на 30 минути без да ви прекъснат или вие самите да се прекъснете? Кога беше последният път, когато толкова дълбоко се потопихте в дадена книга/статия/филм, че трябваше да ви ударят силно, за да излезете от културната кома? Колко отдавна?В същото време придобиват все по-голяма популярност дългите статии и дългите филми. Справка само от този месец - “Нимфоманката” на Ларс фон Триер е около 5 часа и половина в оригинален вариант, наложило се съкращение до 4 часа и нещо, а сега излиза в две части. “Синьото е най-топлият цвят” удря три часа, както и “Вълкът от Уолстрийт”. Хем времето не ни стига, хем се занимаваме с няколко неща едновременно, а в същото време филмите стават по-дълги, а сайтовете с дълги статии - по-успешни.

Нещо интересно се случва на медийния фронт. Появиха се безброй дигитални версии на любимите ни списания. Появиха се сайтове за дълги статии. Появиха се интересни приложения за споделяне на съдържание. Сигурно и в този момент, докато четете това, се появяват някакви неща. Но всички те - дигитални, виртуални, интерактивни и какви ли още не - няма как да съществуват сами. Те живеят от хартията. Без хартия, няма ги и тях. Парадокс, но факт. Всичко започна наобратно

Тогава хартията за мъничко изгуби вяра в себе си. Когато дигиталните версии на напечатаното слово се появиха, печатните издания започнаха да копират. Графично, стилистично, концептуално. Ами сега, казаха си хартиените издатели. Какво да правим? Имаме възможност за iPad версия, да я направим. Бум, бум и торба с пари отиде за разработка на iPad версия, която - по-късно се оказа, че малцина искат в този вид. В нея имаше допълнителни материали, филмчета, песнички, какво ли още не. Струваше скъпо. Файлът беше голям. Но пък изглеждаше добре на iPad-а. Така мислеха издателите. Друго смятаха потребителите.

И въпреки това, нещо с дигиталните списания не се получи.

Константин Вълков,Дарик радио, целият текст - в предстоящия брой на „Мениджър”