Стивън Кинг за езика, страха и творческото писане

Шокиращи и гениални, книгите на Краля на ужаса от САЩ Стивън Кинг си остават сред най-купуваните в света. Те се заиграват със страховете на читателите и достигат дебрите на човешката психика чрез един мощен инструмент: езикът. Чрез него Кинг разгръща таланта си и отваря вратите на колосалното си въображение.

В литературния си изказ той следва философията на Марк Твен „Използвай прост и недвусмислен стил.“ Ето какво казва за творческото писане авторът на шедьоври като „Мъртвата зона“, „Мъглата“ и „Гробище за домашни любимци“:

Наречието не ви е приятел.

Наречията... те са думи, които определят глаголите, прилагателните или други наречия. Обикновено са описателни. Обичат страдателния залог. Изглежда са били създадени с едно наум за съществуването на боязливи автори... Като ги използва, авторът обикновено ни казва, че той или тя се страхува да се изрази ясно. Че не схваща смисъла или картината пред него.

Замислете се над изречението „Той затвори вратата решително.“ Това по никакъв начин не е лошо изречение (най-малкото в него има активен глагол). Но се запитайте, дали всъщност има нужда от „решително“? Можете да поспорите, че думата изразява някаква описателна степен и изречението ще звучи различно без нея, да кажем спрямо „Той затвори вратата“ или „Той тръшна вратата“. И няма да мога да ви дам аргумент, че не е така... Но, да помислим за контекста. Ами описателната (не толкова трогателна) проза, която е била изложена пред читателя преди да дойде това изречение? Не трябва ли тя да ни каже как героят е затворил вратата? И ако прозата по-горе не ни го е казала, не е ли „решително“ все пак една допълнителна дума? Не е ли излишно?

Някой сред вас там някъде в момента ме обвинява, че съм твърде скучен и аналитично задържащ. Отричам! Смятам, че пътят към ада е постлан с наречия и съм готов да го изкрещя на всички. С други думи, наречията са като глухарчетата. Ако имаш едно на твоята поляна, изглежда красиво и уникално. Но ако не успееш да го изкорениш навреме, ще намериш още пет същия ден... И 50 на следващия ден... И тогава, мои братя и сестри, поляната ви ще бъде тотално, напълно и безпътно покрита с глухарчета. Тогава ще ги видите какви семенца са всъщност тези растения, но ах! - ще бъде твърде късно.

Аз мога да бъда добър с наречията. Наистина. С едно изключение. Диалозите. Настоявам, че трябва да се използват наречия в диалозите само в най-крайни и специални случаи... и дори не и тогава, ако можете да ги избегнете. За да се уверя, че всички вие разбирате какво имам предвид, ви давам за пример следните три изречения:

„Остави го на земята“, изкрещя тя.

„Върни ми го“, помоли той, „това е мое“.

„Не бъди такъв глупак, Джекил“, каза Ътърсън.

..................

„Остави го на земята“, изкрещя тя маниакално.

„Върни ми го“, помоли той настоятелно, „това е мое“.

„Не бъди такъв глупак, Джекил“, каза презрително Ътърсън.

Последните три изречения са по-слаби отколкото първите три. Повечето читатели ще го забележат незабавно.

Убеден съм, че в страха се корени повечето от лошото писане. Ако един автор пише за собствено удоволствие, страхът ще бъде смекчен – до боязливост, както посочих по-горе. Ако авторът работи под напора на краен срок – ако пише научен доклад, статия за вестник, или текст за изпит по чужд език – страхът може да бъде дълбок.

Доброто писане винаги е свързано с това да се освобождаваш от страха и от превземките. Претенциозността започва от нуждата да определяш някои видове писане като добри и други като лоши. Това е поведение на страхливец.

От Brain Pickings