Внимавайте за „5-годишния сърбеж“!

Внимавайте за „5-годишния сърбеж“!

Внимавайте за „5-годишния сърбеж“!

Благодарение на класическите филми и шегите на редица комици, много хора са запознати с феномена, известен като „7-годишния сърбеж“ – преломен момент в брака, когато той може да стане по-натоварващ, ограничаващ и скучен. Статистиците спорят дали това явление е градски мит или реалност, но когато става дума за професионално, а не за брачно недоволство, „сърбежът“ очевидно е съвсем реален. Освен това, той започва две години по-рано.

Или поне до това заключение се стига в изследване сред служителите, направено от консултантската компания за развитие на лидерство Zenger/Folkman. Както двама от ръководителите на фирмата посочат в Harvard Business Review, в две проучвания Zenger/Folkman документират значителен скок в скуката и прегарянето сред служителите около петата година, прекарана на едно и също работно място.

Както става ясно от техния материал в HBR, прочуването открива много вариации - жените изглеждат малко по-склонни да страдат от „5-годшиния сърбеж“ и той е по-разпространен сред високообразованите служители. Най-важният извод от изследването обаче гласи:

„През годините сме карали ръководителите да разсъждават върху собствената си крива на вълнение и креативност на всички работни места, които са заемали. В кой момент настъпва спадът? Последователният отговор, който получаваме, е пет години. Да се ​​иска от хората да вършат една и съща работа години наред е жестоко и необичайно наказание. Така че, най-малкото бихме препоръчали на мениджърите да следят за признаци на скука в персонала при 5-годишната точка и да пресекат този процес като дадат на служителите си задачи, които ще изискват нови умения и способности. Не позволявайте на тези хора да скучаят и прегарят само защото продължават да вършат добра работа за вас“.

Откритията на Zenger/Folkman не са нещо нечувано. Въпреки че това е първото изследване, на което се натъкнах, даващо точна дата за обичайното настъпване на период на неудовлетворение от работата, от дълго време много експерти настояват, че компаниите, които не успеят да дадат на служителите си ясен път за развитие, ще платят скъпо.

Скорошно проучване на платформата за управление на хора Lattice установи, че повече от половината от анкетираните искат да сменят работата си. Сред най-големите причини е чувството на „професионален блокаж“ и липсата на ясен път за напредък в компанията, в която работят.

Може да разгледате този феномен и от психологическа призма. Колкото по-дълго оставате на една и съща работа, толкова по-лесна и удобна става тя. Лекотата и комфортът звучат доста приятно, така че защо това не прави хората щастливи и мотивирани да продължат в същия дух?

Защото, както казва Нобеловият лауреат и психолог Даниел Канеман, хората в по-голямата си част всъщност не искат да бъдат щастливи. Разбира се, хубаво е в микса да има и приятни чувства, но най-мощният стремеж за повечето от нас е този към намирането на смисъл и постигането на нещо значимо. Предпочитаме да пожертваме удовлетворението в краткосрочен план, за да се почувстваме сякаш сме израснали и постигнали нещо в по-дългосрочен план.

Множество успешни  ръководители разбират това, без да имат докторска степен по психология. Много от тях проповядват ползите от това човек непрекъснато да бъде принуждаван да прави неща, които в съответния момент го карат да се чувства некомфортно.

Това е полезно предупреждение за онези, които смятат, че ще се могат просто да се носят по вълната на професионалния комфорт. Това може да звучи добре на теория, но е много вероятно с настъпването на петата година от работата ви на едно място да попаднете в ситуация, която ви кара да мразите работата си (освен ако съзнателно не насочите стремежа си към растеж в някакъв друг канал, като например хобита, активизъм или доброволчество).

Но както посочват от Zenger/Folkman, най-полезния извод от прочуването е този за лидерите - позволявайте на вашите служители да правят едно и също нещо повече от пет години. Това може да изглежда по-лесно за всички страни, но в крайна сметка завършва със скука, прегаряне и по-високи от необходимите разходи за наемане на нови служители.

…………..

Джесика Стилман за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ