Големият пожар на трайното прегаряне

Дори преди пандемията да даде началото на т.нар. „Голямо напускане“, бърнаутът сред най-отдадените служители вече беше сериозен проблем. През последните няколко години обаче служителите в различни индустрии претърпяха забележителен спад на морала и все по-често напускат работа в търсене на нещо по-добро. В много случаи опитите недоволството на служителите да бъде потушено с бонуси или допълнителен отпуск не носят резултати. Какво тогава стои зад тази криза на пазара на труда и как мениджърите и служителите могат да адресират неудовлетворението на работното място по по-смислен начин?

За да намеря отговора на тези въпроси, говорих с Людмила Праслова и Фийби Гавин миналата седмица на 8-ия годишен фестивал за иновации на Fast Company в Ню Йорк. Праслова е професор по организационна психология в Vanguard University в Южна Калифорния. Гавин е коуч по лидерство, специализиран в кариерни стратегии и бизнес преговорите. Тя е и изпълнителен директор на таланта и развитието във Vox.com.

Какво точно представлява бърнаута?

И двамата дадоха ясно да се разбере, че има разлика между истинско прегаряне и умората от правене на нещо. „Трябва да мислим за бърнаута като за хронично изчерпване“, казва Праслова. „Това наистина е въпрос на човешка устойчивост. Ако сечете повече дървета, отколкото засаждате, ще загубите гората. Вие отнемате повече енергия от човека, отколкото ви е позволено“, казва тя.

Гавин посочва, че всичко опира до определяне на това къде вие или вашият служител попадате в спектъра - дали сте неангажирани с работата, дали сте на път да прегреете или вече страдате от бърнаут? Решението на всеки един от тези проблеми е различно, така че погрешният подход към тях може да има обратен ефект.

Гавин счита бърнаута за организационен проблем, който трябва да бъде разгледан незабавно от лидерите по същия начин, по който те биха подходили към други опасности за безопасността на работното място. Неудовлетвореността от работата обаче е нещо, което зависи от служителя, обяснява тя.

„Когато става дума за неангажираност с работата, трябва сами да се застъпите за себе си пред вашите ръководители и да кажете нещо от рода на: „Това е работата, която върша с ентусиазъм, а това е онази, която не ме вдъхновява и ангажира. Има ли нещо, което можем да направим, за да коригираме изискванията на моята работа, така че да е в по-голямо съответствие с нещата, които наистина ме вълнуват и в които наистина искам да вложа енергията?“

Често компаниите се стремят да разрешат проблемите на прегарянето и неангажираността с предоставяне на повече свободно време или по гъвкав график на работа, което на пръв поглед може да изглежда като добро решение. В много случаи обаче в това решение не се влага много мисъл.

„Гъвкавото работно време помага само до определена степен . Ако вашият избор е кога точно ще изработите тези 70 или 80 работни часа, това не е истинска оферта. Пълноценната сделка включва управляемото работно натоварване“, казва тя.

Разногласие или конфликт

Много хора може да объркат неангажираността с бърнаута, но Праслова и Гавин дават акцент и на трети проблем - морална вреда, която остава под радара на много лидери, но е по-малко опасна от бърнаута. „Прегарянето е фундаментално въпрос на енергия“, казва Праслова. „Моралната вреда е идеята, че правите нещо, което е против вашите морални ценности и против вашата съвест. Основната идея е „Захванах се с тази работа, за да помагам на хората, но в крайна сметка правя нещо, което противоречи на моите ценности“. Това може да бъде много вредно. … Понякога може да имате морална травма, но не и прегаряне. Понякога можеш да страдате и от двете.”

Гавин посочи, че има разлика между това да бъдеш неангажиран от работата си - това, за което хората често говорят, и това да си в конфликт с работата си, или т.нар морална вреда. „Ако сте изгубили връзка с  вашите ценности, имате няколко възможности“, казва тя. „Можете да намерите друга работа, която ви дава възможност да сте по-близо до тези ценности, или да се фокусирате върху тях в личния си живот. Съвсем различна е ситуацията, когато работата ви принуждава да се държите по начин, който противоречи на вашите ценности. Тази ситуация може да се разреши само със смяна на работата“, казва тя.

…………..

Кейтлин Дейвис за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев