Бъдете себе си. Властни, прями и истински
Най-опасният модел на ръководител е деспотът, който постига резултати, но е нечувствителен и е склонен да поема ненужни рискове, казва Майкъл Армстронг, един от най-вeликите експерти в мениджмънта
- Господин Армстронг, какъв ще е мениджърът през 2020 г.? Какви умения и компетенции ще има той?
- Добър мениджър през 2020 г. ще е всеки, който с усета си, с контрола си върху ситуацията и с почтеността си ще е заслужил уважението и доверието на колегите си, на служителите и на клиентите. Той ще е с богат набор от професионални знания, които ще може да прилага успешно. Ще показва настойчивост и решимост в постигането на резултати.
- Кои ще са най-уважаваните мениджъри през 2020 г. ? Кои качества ще ги отличават от останалите бизнес ръководители?
- Качествата, които ще ги отличат, са няколко. Първо, емоционалната интелигентност, което означава, че ще могат да разбират много добре състоянието на другите хора, да ги мотивират и да повишават ангажираността им в работата. Второто важно качество ще е умението да работят в екип. Трето ще е лидерството, разбирано като способност да вдъхновяват, да убеждават екипите да се държат по-различно. Освен това най-уважаваните мениджъри ще могат да използват ефективно ограничените ресурси, да поставят интересни и предизвикателни цели и да виждат какво може да се постигне сега и в бъдеще. Разбира се, ще са добри анализатори, хора, които диагностицират проблемите и в зависимост от диагнозата предприемат конкретни действия. И накрая ще са по-гъвкави, ще се приспособяват лесно към ситуацията и бързо ще измислят алтернативи на действие.
- Какво новото поколение ръководители може и трябва да вземе от сегашното? От какво трябва да се откаже?
- Новите мениджъри трябва да наблюдават внимателно и да анализират поведението и на по-опитните лидери във фирмата, и на силни мениджъри извън нея. Така най-добре ще разберат какъв тип поведение работи и какъв – не. В същото време не трябва да си правят генерални изводи от относително ограничен опит. Много е важно да помнят, че не могат да успеят, като просто имитират другите. Както казва английският поет Робърт Браунинг “Най-добре да бъдеш себе си, властен, прям и истински.” Разбира се, е добре да се пазят от грешните модели на поведеие. Сред тях най-опасният е на деспота, който постига резултати, но е нечувствителен и е склонен да поема ненужни рискове.
- От кои предразсъдъци и шаблони модерният мениджър трябва да се откаже?
- Преди всичко, че хората от определен пол, раса, възраст, религия или сексуална ориентация са по-добри или по-лоши от останалите. И в същото време – от разбирането, че всички са еднакви и трябва да бъдат третирани по един и същ начин. Много вредно е да се мисли, че начин на действие, проработил в миналото, непременно пак ще даде резултати. И в никакъв случай да не приемат прословутата Теория „Х” на Дъглас Макгрегър според която, “повечето хора трябва да бъдат принуждавани, контролирани, насочвани, заплашвани с наказания, ако искаме да положат усилия за постигане на целите”.
- Как ще се развива мениджмънтът като наука и практика?
- Бъдещето принадлежи на основания върху факти мениджмънт. При него решенията са подкрепени от точни данни, извлечени от анализа и оценката на текущите практики.
- Върху какво трябва да се фокусират МВА програмите, за да подготвят мениджърите на бъдещето?
- Върху създаването на всестранно развити мениджъри, способни да анализират и разбират и вътрешната, и външната среда. Новите ръководители трябва да са усвоили различни умения и техники, с които да се справят с променящите се изисквания и ситуации. Те не бива да се съсредоточават само върху един аспект на фирменото управление.
- Ще има ли нови мениджърски дисциплини?
- Изцяло нови не. Ще се създадат дисциплини върху някои съществуващи, като например отношения с клиента или пък управление на риска.
- Как ще се развива мениджърската професия оттук нататък?
- Мениджърите ще трябва да показват сръчност в новите и неочаквани изисквания на пазара. Най-добрите ще разбират много добре как точно тяхната компания може да се справи със специфичните предизвикателства.
- Едни и същи ли ще са качествата и уменията, необходими на мениджърите в София, Ню Йорк, Йоханесбург и Пекин?
- Без съмнение, професията ще става все по-глобална. Глобализацията е една устремно развиваща се тенденция и няма признаци, че темпът на разрастването й ще намалее. Например ръководството на екип изисква едни и същи умения, независимо къде си. Но все по-важно ще е да сте гъвкави, да разбирате, че различните култури изискват различно поведение. Което означава, че умението да анализираш ще става все по-важно.
- Какво ще е значението на практиката? Какво тя може да даде на ръководителите и на какво не може да ги научи?
- Често се казва, че практиката е най-добрия учител. Но това не е изцяло вярно. Не е задължително хората да се учат от опита. Понякога той само затвърждава предразсъдъци или грешно поведение. Затова се казва, че човек може да има десет години прекрасен опит, или едногодишен опит, повторен десет пъти. Добрите лидери могат да анализират своя опит и да вадят полезни заключения от него. Те не приемат, че той винаги дава правилни отговори. Нещо повече – учат се от опита на другите.
- Какви ще бъдат бизнес лидерите, които ще управляват големите компании през 2020 г. – по какво ще си приличат и по какво ще се различават от днешните изпълнителни директори?
- Те ще трябва да бъдат лидери с визия и с глобален поглед върху нещата. Ще приличат на сегашните лидери по предприемчивост и по умението перфектно да контролират разнообразни дейности. Ще се отличават по гледната точка, която ще е много по-широка, защото ще е насочена към целия свят.
- Десет години са дълъг период от време. Какво трябва да развият в себе си българските мениджъри, за да могат успешно да конкурират колегите си в глобалния свят?
- Преди всичко трябва да разберат кои са факторите, които водят до глобален успех и да ги използват в работата си. Сред тях най-важни са познаване на международните пазари, умения в глобалната търговия, добра комуникация и работа с хора от различни националности, правилна преценка на потребностите на клиентите в други държави. И накрая, но не по значение, трябва да могат да представят онова, което България предлага на партньорите и клиентите си и да ги убедят, че то е наистина добро.
Венцислав Савов. Интервюто е публикувано в списание „Мениджър”
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.