Да оживеем в лавината

Камари справки, данни, данни - направо ни заливат. А има ли мениджър, който не знае най-важните показатели за компанията, за да ги следи? Оказва се, че има, при това не са малко. Нещо повече, колкото по-голяма е компанията, толкова повече мениджмънтът се обърква коя информация е нужна и коя - не. Ясно е, че когато данните се използват ефективно, те са важен показател за корпоративното представяне. Но и консултантите, и практиците предупреждават за някои важни проблеми. Обикновено те се свързват с обема информация. Много опасно е също, когато се управлява с некоректни и неточни данни. В подобна ситуация пътят води само надолу и не се знае къде ще спре.

Е, когато вие и вашата компания искате да подобрите работата с информацията, може да си поставите няколко постижими цели.

Например да рационализирате и да опростявате. "В началото на 90-те години "Дженеръл Мотърс" следеше няколкостотин различни показателя - разказва Джей Уилбър, бивш изпълнителен директор на "Програмите за качество" в компанията, сега пенсионер.  "Всеки измерваше всичко, но не получавахме резултатите, които ни трябваха." , спомня си той.

Висшите мениджъри на корпорацията направили обширен анализ на въпросните няколкостотин показателя, за да определят кои реално предлагат съществена информация. Обработката намалила броя им до 30, които са много по-управляеми. За компаниите е здравословно упражнение да погледнат критично към обема информация, която следят. Орязвайки списъка с използваните данни, фирмите могат да изяснят не само моментното състояние, но и да видят добре какви са перспективите.

Друга цел при събирането на информация може да бъде нейното структуриране. Най-добрите данни съчетават две неща: водещи индикатори, които помагат да разбереш накъде върви компанията, и индикатори, свързани с резултатите. Те са добра база за стратегически и за тактически решения. Така лесно и просто можеш да избегнеш лавината. И не само ще оживееш, но и ще започнеш да живееш по-добре.       

Майкъл Сиск, автор в областта на бизнеса от Ню Йорк Сити. Текстът е публикуван в сп. "Мениджър"