Kwichon – южнокорейското завръщане към корените

Другата реалност, която ни подсеща за умората от прогреса

Kогато Куонг Парк отива да посети свои приятели в корейската провинция през 2016 г., тя не очаква, че ще попадне на възникваща и важна социална тенденция. Нейна приятелка се мести години по-рано на остров в южната част на страната и с колективни усилия построява къща за цялото семейство, което в крайна сметка напуска окончателно Сеул и започва нов живот. Оказва се, че хиляди вече са предприели тази стъпка и се завръщат към селския живот. Това е и смисълът на понятието kwichon. Успоредно с това обаче много граждани се завръщат и към фермерството (kwinong). Тази тенденция пък започва през 1996 г. и между 2011 и 2015 г. почти 50 хил. нови домакинства са създадени по този начин.

Нов начин на живот

Според някои оценки след глобалната криза двата процеса сумарно допринасят за напускането на над 300 хил. души от големите градове на страната. Очаквано тези тенденции се усилват след Ковид-19 и по последни данни само за 2021 г. напусналите са почти 380 хил., като половината от тях са под 40-годишна възраст. Актуалното завръщане към корените има обаче достатъчно дълголетна традиция в Корея. Създаването на самостоятелни и независими аграрни общности датира още от XIX в. и част от тях дори организират бунтове срещу централната власт през 1894–1895 г. 20-те години на миналия век също са свидетел на бум в тяхното основаване, но епохата на ускорена модернизация след Втората световна война измества трайно фокуса върху скоростната индустриализация и урбанизация.

В случая с Корея шеметният икономически бум е свързан и с безпрецедентна централизация на населението и активността в Сеул и в района около него. През 1970 г. едва 28% от населението на страната живеят там, но през 2020 г. вече половината жители са струпани в метрополиса. В определени периоди почти 70% от инвестициите се осъществяват там, а към днешна дата почти 60% от големите компании оперират в тази част на страната. Съзнавайки тази реалност, поредни президенти и парламенти правят опити за реформи по посока децентрализация. Административната част на тези усилия датира от 1995 г., а десетилетие по-късно е създаден национален план за по-равномерно разпределение на инвестиции, академични и изследователски центрове, публични функции и др. Сегашната вълна от градски кандидат-фермери също може да разчита на подкрепа от правителството. Например в един от най-престижните квартали на Сеул функционира център за начинаещи фермери, който предоставя най-различни услуги – от практически съвети до онлайн платформи за продажба на селскостопанска продукция. Предлаганите курсове включват управление на трактор, базови умения, мениджмънт на малко стопанство и др. Няма съмнение, че травматичното изживяване на рестриктивните антиковид защитни мерки допълнително е повишило интереса към и иначе доста популярния житейски избор. Но отвъд пандемията прозират и други, по-съществени причини за градската емиграция.

Причини за промяната

Немалко от тях са положителни и отразяват по-широки социални, културни и технологични тенденции. Една от тях е разрастването на възможностите за работа от разстояние, съчетано с укрепването на капацитета на дигиталната инфраструктура. Друга е превръщането на тази практика в културен мейнстрийм и нейното приемане в съвременните общества. Притесненията на мениджмънта на големите корпорации за спад на производителността на труда не се сбъдват, макар да остават. Самата промяна на икономическата структура, нарастването на когнитивната икономика и на дела на самонаетите допълнително улесняват напускането на градовете и в корейския контекст. През последните десетилетия обаче се натрупаха и негативни процеси, които имат отражение върху самите корейци. В известен смисъл завръщането към корените често прилича повече на бягство от трудности, отколкото спокоен и осъзнат културен и икономически алтернативен избор. В страната се утвърди мейнстрийм култура на непрестанна, дори бясна конкуренция и надпревара, която не просто структурира ежедневието, но влияе върху всички аспекти на индивидуалния и колективния живот. Местни социолози виждат в това разкъсване на социалната тъкан, вече видимо в ниските нива на сключване на брак и в непрестанно нарастващия брой на разводите. Както на много други места в Азия, бясната икономическа промяна само в рамките на 40–50 години подлага на неимоверен натиск обществото. През последните две десетилетия Южна Корея е страната с най-висок брой самоубийства сред развитите държави, а от 2007 г. отнемането на собствения живот е основната причина за смъртност сред младите. Свръхтехнологизацията също генерира очаквана обратна реакция.

Тенденциите

Отгласи от подобен процес на напускане на градовете могат да бъдат открити и в други азиатски общества. В Китай през последните години, макар и в малък мащаб, може да бъде видяно завръщане към рустикален начин на живот, стимулиран от безкрайните ковид мерки и непрекъснатото нарастване на разходите за живот в големите градове – за имот, образование и здравеопазване. В някои по-периферни политически дискусии дори вече се говори за „следващия Китай“, който трябва да стъпи върху възраждането и развитието на изоставените села и градове във вътрешността на страната. Възникват и малки субкултури на младите поколения китайци, които търсят алтернатива на бясната надпревара в тяхното общество. Една от тях е все по-често коментираната група на тези, които просто „остават да лежат“ и отказват да се включат в напрегнатото ежедневие. Друга е на напускащите големите градове. По разбираеми причини през последните десетилетия светът избра да гледа на Азия през призмата на шеметния растеж, амбицията на безспирния напредък, утопията на високотехнологичното бъдеще. Kwichon ни подсеща за другата реалност, за умората от прогреса, за реакцията на препускащата и непрестанна модернизация. Тя надали ще трансформира социалната динамика на страната, но ще позволи по-точното и бързо обръщане към натрупващите се в нея проблеми.

Владимир Шопов. Текстът е публикуван в брой 10 на списание „Мениджър“.