Защо германските градове фалират?

Ако посетите град Инголщат в Бавария няма да е трудно да забележите, че това е градът на Audi. Щандъът за здравно осигуряване, собственост на автомобилната марка, се намира близо до кметството, както и впечатляващият музей на "колите с четирите кръга". Рекламите на неговия летен концертен сезон също са навсякъде. Ако заговорите някой от местните жители, има голяма вероятност той да работи в завода на Audi – за компанията в града работят 40 000 души. Именно успехът на Audi превърна Инголщат от тихо градче с 30 000 жители след Втората световна война в град с население от 145 000 души днес.

И именно трудностите на Audi, където печалбите намаляват, а работната сила се свива, обясняват защо градът изпадна в тежка финансова криза, пише The Economist. Приходите от корпоративен данък са намалели наполовина само за няколко години, до голяма степен заради проблемите на Audi и на компанията майка Volkswagen. Финансовият натиск е толкова силен, че по-рано тази година правителството на Горна Бавария отхвърли бюджета на Инголщат, забранявайки на града да прави нови инвестиции. Знакови проекти, като обновяването на прочутата бруталистка сграда на градския театър, са замразени. Ученици трябваше да бъдат преместени от едно силно амортизирано училище, защото общината не можеше да си позволи ремонта му. 

„Audi е благословия за нашия град, но също така е и риск“, казва кметът Михаел Керн. 

Богатство, но и проклятие

Нестабилността на общинското финансиране е обвързала съдбата на много германски градове с местния бизнес. В добрите времена някои буквално плуваха в пари: едно градче с завод на Daimler край Щутгарт дори настла пешеходните си пътеки с мрамор от Карара. Но когато индустрията се разболее, разболяват се и градовете. Днес този проблем вече не засяга само традиционно индустриалните райони като Рур или Саарланд. Градовете в богатата провинция Баден-Вюртемберг също са тежко засегнати от кризата в автомобилния сектор. Трудностите на Лудвигсхафен, един от най-задлъжнелите германски градове, са пряко свързани с проблемите на местния химически гигант BASF.

Но дори мегаполисите с по-разнообразна икономика вече гледат към финансовата бездна. Много малко общини успяват да избегнат капана, при който приходите не успяват да догонят стремително растящите разходи.

Това е най-тежката криза в историята на Федерална република Германия, смята Рене Гайслер, професор по публична администрация в Техническия университет за приложни науки във Вилдау. Според него причините са три: рязко нарасналата инфлация, особено в строителството; увеличените разходи за персонал; и тежките задължения, произтичащи от закони, приети от Бундестага – особено тези, свързани със социалните помощи за младежи и хора с увреждания, които общините са длъжни да финансират. Днес тези задължителни разходи съставляват 80% от бюджета на Инголщат, което принуждава общината да орязва драстично всички разходи по собствено усмотрение. В по-бедните градове натискът е още по-силен. Гайслер очаква финансово затруднените общини да прибягват до „незабележими съкращения“, за да балансират бюджетите си.

Последиците вече се виждат навсякъде. Байройт отмени празненствата по случай 150-годишнината от първия фестивал на Рихард Вагнер. Бедните райони на Берлин изпитват затруднения да се справят с нашествието на токсични космати гъсеници. Подобно на хора, които залагат бижутата си преди заплата, някои градове прибягват до т.нар. Kassenkredite – краткосрочни заеми за покриване на текущите си разходи. В цяла Германия училища, пътища и спортни зали се рушат, тъй като капиталовите инвестиции са силно ограничени.

„Ще се справим тази година, но след това много градове ще бъдат притиснати до стената“, казва Мартин Вилхелм, финансовият директор на Офенбах - град, който се намира в съседство до финансовия център Франкфурт.

Какво може да се направи? 

Общините настояват федералното правителство да спазва принципа „който възлага, той плаща“ – тоест да осигурява финансиране за всяко ново законово задължение, чиито разходи трябва да поемат местните власти. Общините, които не разполагат с финансови резерви, настояват и за 30 млрд. евро спешна помощ. Федералното правителство, което също е под сериозен бюджетен натиск, засега не предлага много варианти. Но според Хенрик Шелер, експерт по публични финанси в Германския институт за градски въпроси, положението е толкова тежко, че по-късно тази година вероятно ще бъде отпусната помощ. 

"Ако това не стане, можем да станем свидетели на своеобразна революция“, предупреждава той.

В Инголщат подобно развитие все още не изглежда непосредствено. Но местната двойка Мишел и Кристиан казват, че вече забелязват малки признаци на упадък – от библиотеки, които събират дарения, до градския фестивал с намалено финансиране. На други места мнозина се опасяват, че влошаването на обществените услуги ще засили подкрепата за крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“. 

„Всеки течащ покрив на училище, който не бъде ремонтиран в продължение на три години, увеличава подкрепата за десните популисти“, казва Марк Грандмонтан, ръководител на образованието и културата в Инголщат.

Може би това ввсе пак ще накара управляващите в Берлин да се замислят.