Половината българи смятат приспособяването към климата за национален приоритет

Повечето хора в България осъзнават необходимостта да пригодят своя начин на живот към последиците от изменението на климата, показват резултатите от седмото годишно климатично изследване, възложено от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Изследването е проведено онлайн (чрез компютър, таблет или мобилен телефон) от BVA Xsight от 6 до 23 август 2024 г. сред 24 000 анкетирани в 27-те страни членки на Европейския съюз и в САЩ. В България в изследването, проведено през август 2024 г., взеха участие 1007 души. 

Респондентите поставят изменението на климата на пето място в списъка на предизвикателства за страната, като то се нарежда след политическата нестабилност, издръжката на живота, безработицата и достъпа до здравеопазване. Много от тях са на мнение, че инвестициите за приспособяване сега ще предотвратят ръста на разходите в бъдеще. 

Основни констатации 

• 96 % от респондентите в България смятат, че е важно страната им да се приспособи към изменението на климата, като 50 % от тях са на мнение, че това следва да е приоритет.
• 89 % одобряват незабавни разходи за приспособяване към климата, за да бъдат избегнати по-високи разходи в бъдеще.

През есента близо два милиона души в Централна Европа бяха засегнати от тежки наводнения. Испания, Южна Франция и Италия също пострадаха от наводнения, които взеха много жертви и причиниха сериозни материални щети.

Тази година България бе изправена пред други причинени от климата бедствия като горски пожари и продължителни засушавания през лятото, което бе сред най-горещите в историята.

През последните години опостушителни наводнения, причинени от поройни дъждове отнеха животи и причиниха значителни материални щети в страната. Поредицата от подобни събития очертава уязвимостта на България на фона на все-по тежките последици от изменението на климата и поставя ударението върху спешната необходимост от стратегии за засилена устойчивост и приспособимост.

Зачестяващите все по-тежки природни бедствия са причина за вредни икономически последствия от изменението на климата.  

Учените предупреждават за растящите разходи от подобни бедствия. Според доклад на Европейската агенция за околна среда , понастоящем Европа е континентът с най-бързо повишаващи се температури и се очаква крайните метеорологични явления да зачестят успоредно с повишаването на температурите по света.  

Влошаващите се условия изправят инфраструктурата пред сериозни предизвикателства и застрашават стабилността на доставките от вода и храна в света, като доказват неотложната необходимост от комплексни стратегии за приспособяване към климата.

„Българите все по-ясно осъзнават необходимостта от приспособяване към последствията от променящия се климат и са готови за действие. Групата на ЕИБ се ангажира да предостави както консултантски услуги, така и финансова подкрепа за укрепване на устойчивостта на България. Като инвестираме сега ние можем да защитим общностите, да предпазим икономиката и да осигурим по-безопасно и по-устойчиво бъдеще за всички“, заяви вицепрезидентът на ЕИБ Кириакос Какурис.  

Национален приоритет 

Въпреки, че според българските респонденти изменението на климата заема едва пето място в списъка на предизвикателствата, пред които е изправена страната. Все пак 96 % осъзнават необходимостта от приспособяване към изменението на климата (сходно със средното съотношение в ЕС). По-конкретно, половината (50 %, подобно на средното за ЕС) приемат приспособяването към изменението на климата за приоритет в България през идните години, а 46 % намират това за важно, но не и приоритетно.

Приспособяването към изменението на климата също така се възприема като икономическа възможност и дългосрочна инвестиция за страната:

• 89% смятат, че приспособяването към климатичните промени изисква инвестиции с цел избягване на по-високи разходи в бъдеще.
• 88% смятат, че инвестициите за приспособяване към климатичните промени може да спомогне за създаване на работни места и да даде тласък на местната икономика.

Въздействието от изменението на климата и променящия се начин на живот

Българските респонденти отчитат икономическите възможности, които крият мерките за приспособяване към последиците от климатичните промени, а личният им опит от крайните метеорологични явления подсилва нагласата за наложителни действия: 94% (14 пункта над средното за ЕС от 80 %) са били засегнати от поне едно крайно метеорологично явление през изминалите пет години. По-конкретно, 62 % са били засегнати от екстремни горещини и горещи вълни (7 пункта над средното за ЕС), 48 % са били засегнати от горски пожари (27 пункта над средното за ЕС от 21 %) и 45 % са се сблъскали със засушавания (10 пункта над средното за ЕС от 35 %).

Последиците от крайните метеорологични явления са видими и разнообразни. 81% от българските респонденти споменават, че са били пряко засегнати поне веднъж от крайно метеорологично явление (13 пункта над средното за Европа от 68 %). 27 % са имали затруднения при достъпа до питейна вода (15 пункта над средното за ЕС от 12 %), 26 % са претърпели прекъсване на тока или затруднения с енергоснабдяването (6 пункта на средното за ЕС от 20 %), а 25 % са наблюдавали унищожаването на горски или природни обекти в близост до дома (6 пункта над средното за ЕС от 19 %).

Поради всичко това българите осъзнават необходимостта от приспособяване:

• 74% признават, че ще трябва да променят начина си на живот поради изменението на климата. 
• 41% (6 пункта над средното за ЕС от 35 %) допускат, че ще трябва да се преместят на по-неуязвимо от климатичните промени място, дори на местно ниво (за да избегнат наводнения, горски пожари или крайни климатични явления).
• 34% твърдят, че ще трябва да се преместят в регион или страна с по-ниски температури (6 пункта над средното за ЕС от 28 %).

Приспособяването към климатичните промени в личен план изисква добра осведоменост. Повечето българи (71%, подобно на средното за ЕС) твърдят, че са осведомени за мерките, които могат да предприемат, за да успеят да приспособят своя дом и начин на живот. В същото време, мнозинството (55%, сравнено със средното в ЕС от 60 %) не са наясно с обществените субсидии или финансовите стимули, предвидени за подкрепа на подобни усилия.

Приоритети, свързани с мерките за приспособяване

• Българските респонденти посочват следните водещи приоритети за приспособяване към климата: 
• Засаждане на устойчива на климатичните промени растителност (48 %, 13 пункта над средното за ЕС от 35 %)
• Охлаждане на градовете чрез озеленяване на улиците или създаване на допълнителни зелени пространства (40 %)
• Подобряване на инфраструктурата - например чрез по-добри отводнителни системи, бариери срещу наводнения, укрития при бури или устойчиви електропреносни мрежи (40 %)

По въпроса за това кой трябва да поеме разходите за приспособяване към изменението на климата:

• Почти четирима от десет души (39 %) смятат, че разходите следва да бъдат поети от компаниите и промишлените отрасли, които допринасят най-много за изменението на климата.
• Близо една четвърт (23 %, 9 пункта под средното за ЕС от 32 %) са за равномерно поделяне на разходите между всички.
• 17% са на мнение, че по-заможните трябва да поемат разходите чрез повишаване на данъците.

По въпроса за това кой трябва да се възползва на първо място от средствата за приспособяване:

• Според 32% приоритет следва да бъдат възрастните хора 
• 29% (9 пункта под средното за ЕС от 38 %) смятат, че ползите следва да се поделят поравно сред всички 
• 26% смятат, че първо следва да се възползват живеещите във високорискови райони

Въпросът за това кой следва да се възползва от помощите за приспособяване е наднационален приоритет. Мнозинството (54%, малко под средното в ЕС за 57%) от българите отчитат необходимостта от подкрепа за усилията за приспособяване в света и смятат, че тяхната страна трябва да направи повече за най-уязвимите развиващи се нации, за да се приспособят към задълбочаващите се последици от промените в климата. 

* Методология: Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) публикува седмото издание на своето годишно Климатично изследване. От 2018 г. насам и с участието на повече от 24 000 анкетирани, изследването дава подробна информация за нагласите на гражданите в Европейския съюз и в САЩ относно изменението на климата. Тазгодишното изследване е проведено онлайн (чрез компютър, таблет или мобилен телефон) от BVA Xsight от 6 до 23 август 2024 г. сред 24 000 анкетирани в 27-те страни членки на Европейския съюз и в САЩ. В България в изследването, проведено през август 2024 г., взеха участие 1007 души.