Голямата цел на Марин Льо Пен - да свали от власт президента Макрон

Критиците ѝ казват, че Марин Льо Пен има две големи цели: да предизвика хаос и да свали френския президент Еманюел Макрон. Драматичните събития от последните дни, когато френската политическа система се саморазцепи и доведе втората по големина държава в Европейския съюз до една от най-сериозните кризисни точки в съвременната ѝ история, предполагат, че нейните противници са прави, пише POLITICO.

Откакто обсаденият премиер Мишел Барние встъпи в длъжност през септември, той може да даде на крайнодясната лидерка голяма част от това, за което тя мечтаеше от години - институционално уважение към нейната партия Национален сбор, място на върха и възможността да превърне политиката в закон.

Но нищо от това не е достатъчно. Тя иска повече.

И така, ако изключим изненадите в последния момент, Барние и неговото правителство, след като бяха на власт само от три месеца, в сряда ще станат жертва на вот на недоверие и ще спечелят съмнителното отличие да изкарат най-краткия мандат в историята на модерното Френската република, която е създадена през 1958 г.

Френската система е двупластова, като правителството и министър-председателят контролират ежедневните вътрешни дела, а президентът има мощна, всеобхватна роля. Това е наградата, за която Льо Пен копнее - тя се е кандидатирала неуспешно за нея три пъти и планира да направи още един опит през 2027 г.

Вотът на недоверие възникна заради неуспеха на правителството да убеди Льо Пен да подкрепи бюджет, който би инжектирал 60 милиарда евро в държавната хазна чрез повишаване на данъците и съкращаване на разходите, за да се справи с нарастващия дефицит на Франция. Въпреки поредица от отстъпки, за да отговори на притесненията й, екипът на Барние смята, че тя многократно е премествала целта.

Интересът на Марин Льо Пен е да направи френската политика по-хаотична

Оставянето на Франция без правителство в края на краищата би предизвикало политическа криза, изложило страната на финансови сътресения и потенциално проправило пътя за нов министър-председател, който може да бъде още по-неблагосклонен към нейната партия.

„Условията на Льо Пен непрекъснато се променяха“, докато обсъждаха предложението за бюджета, каза консервативен член на правителството на Барние, пожелал анонимност поради политически чувствителния характер на дискусиите. „В неделя тя даде 17-та различна версия за това какви са били нейните условия. Премиерът отговори в понеделник и това отново не беше достатъчно.

В интервю за в. La Tribune,  Льо Пен изглежда посочи, че ще са ѝ необходими само отстъпки по отношение на цените на лекарствата или пенсиите, за да даде втори шанс на Барние. Един ден по-късно тя поиска и двете.

„Когато видите, че са положени такива последователни усилия, но са счетени за недостатъчни, трябва да се запитате дали всичко това не е просто преструвка и че те вече са взели решение по друга причина“, каза членът на кабинета.

Което ни води до Макрон. Според някои истинската мотивация на Льо Пен е да принуди самия президент – центристкото въплъщение на всичко, което тя ненавижда – да се оттегли.

Досега тя не го призоваваше официално да напусне, но далеч не отхвърля идеята.

„Нашата конституция е ясна“, каза тя в понеделник. „В случай на сериозна политическа криза президентът на републиката има три възможности. Преустройство [на правителството], разпускане [на правителството] или оставка.“

Така че след като първите две опции вече са изчерпани, е ясно какво вижда тя като крайния резултат. 

Но не толкова бързо, каза Макрон във вторник вечерта. „Бях избран два пъти от френския народ“, каза той. „Изключително съм горд от това и ще уважавам доверието им с цялата си енергия до последната секунда от моя мандат да служа на страната.“

От позиция на силата 

Ако Макрон се оттегли, това ще бъде наистина сеизмичен момент за Франция, където президентските избори не предстоят още две години и половина и нито един президент в съвременната република не е подал оставка освен Шарл дьо Гол след жестоките бунтове през 1968 г.

Подобен драматичен ход обаче би резонирал с голяма част от базата на Национален сбор на Льо Пен. Анкета, публикувана по-рано тази седмица от консервативното издание CNews, показа, че 62 процента от анкетираните смятат, че френският президент трябва да подаде оставка, ако Барние бъде свален. Сред гласоподавателите на Национален сбор тази цифра се покачи до 87 процента.

„Нашите избиратели са разстроени от отношението на правителството“, каза парламентарист от партията на Льо Пен. „Хората не искат да порицаем Мишел Барние, те искат да порицаем Еманюел Макрон.“ И тази оценка надхвърля Национален сбор. Левите депутати, които след като победиха Макрон на изборите през юли, формират най-големия блок в парламента, призовават президента да подаде оставка, откакто той ги пренебрегна и вместо това избра десноцентриста Барние през септември.

Вдясно поне един глас започна да призовава Макрон да хвърли кърпата. Жан-Франсоа Копе, уважаван френски консерватор, който първоначално настояваше неговата партия Les Républicains да работи с Макрон, заяви миналата седмица, че нови президентски избори са „единственото решение“ на настоящата криза.

Макар че оттегляне на Макрон няма да разреши парламентарната безизходица - долната камара на френския парламент, Националното събрание, е разделена на три приблизително еднакви блока - ляв, дясноцентристки и крайно десен, които отказват да си сътрудничат - според поддръжниците му то ще осигури демократичен рестарт и ще позволи на новия президент да започне на чисто.

По-скоро, що се отнася до Льо Пен, това може да ѝ даде най-голямата възможност в кариерата ѝ.