Кисинджър предупреди Байдън срещу безкрайна конфронтация с Китай

Геополитиката днес изисква гъвкавост като тази на президента Ричард Никсън, за да могат да бъдат охладени конфликтите между САЩ и Китай, както и между Русия и останалата част от Европа. Това заяви бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър в интервю за Блумбърг.

Макар да предупреждаваше, че Китай не трябва да се превръща в глобален хегемон, човекът, който помогна за възстановяването на връзките между САЩ и Китай през 70-те години на миналия век, е на мнение, че президентът Джо Байдън трябва да не позволява политиката да му попречи да разбере „перманентната роля на Китай“ в геополитиката.

„Байдън и предишните администрации се влияеха твърде много от вътрешните фактори по отношение на Китай“, коментира 99-годишният Кисинджър в интервю в Ню Йорк с Джон Микълтуейт, главен редактор на Блумбърг нюз.

„Разбира се, важно е да се предотврати хегемонията на Китай или на която и да е друга държава“, добави той. Според него обаче това не е нещо, което може да се постигне чрез „безкрайни конфронтации“. В миналото той не веднъж е казвал, че враждебните отношения между САЩ и Китай рискуват глобална „катастрофа, сравнима с Първата световна война“.

Бившият президент на САЩ Ричард Никсън води кампания през 60-те години на миналия век като яростен антикомунист, но все пак изненада много от поддръжниците си с решението да на антагонизира Китай и дори да поеме поканата на Мао Дзедун и да посети Пекин през 1972-а

Геополитиката и отношенията между великите сили са централна тема в новата книга на Кисинджър – „Leadership: Six Studies in World Strategy“, във фокуса на която са шестима ключови управници: германския канцлер Конрад Аденауер, френският президент Шарл дьо Гол, американския държавен глава Ричард Никсън, египетския президент Ануар Садат, британския премиер Маргарет Тачър и първия премиер на Сингапур Ли Куан Ю – хора, които Кисинджър познава лично.

Анализирайки представянето на днешните европейски лидери - от френския Еманюел Макрон до германския Олаф Шолц, Кисинджър каза, че го натъжава, че сегашното „европейско ръководство няма чувството за посока и мисия“, каквото е било характерно за предишните лидери, като Аденауер и Дьо Гол.

Относно най-голямата криза в Европа – войната в Украйна, Кисинджър каза, че коментарите, които е направил по-рано тази година относно отправната точка за договаряне на прекратяване на огъня, са били представени по погрешен начин. Той смята, че времето за преговори наближава, като по думите му дискусиите за бъдещето на Крим трябва да бъдат оставени именно за тези преговори и то не трябва да се определя преди края на конфликта.