„Усъвършенстване“ на пенсионната система до национализация на спестявания

Министър Горанов е прав, когато казва, че „може да се стигне до ситуация, в която пенсионер е изчерпал натрупаните средства по индивидуалната си партида и тогава ще трябва неговите синове и дъщери да му плащат пенсията". Но има няколко „но“

Проблемът не е от вчера

Както показва следната графика, съставена наскоро от колегите от „Инфограф: важните числа“, корените на проблема са от 1974-1976 г. Тогава раждаемостта започва да спада относително бързо и постоянно, а смъртността постепенно да се увеличава.

Очевидно е също, че „дъното“ на раждаемостта е достигнато през 1997 г., като тогава (от 1996 към 1997 г.) е достигнат и един от най-резките й спадове за целия период на последните 40 години.

Особеното на 1997 г. е, че тогава се случва и най-високата смъртност. (Причините са ясни, но не е тук мястото да се обясняват.) След това броя на починалите практически се запазва на равнището на около 15 души на 1000.

Равнището на раждаемост се възстановява до това на 1993-1994 г., макар и непостоянно до 2009 г. (т.е. около 10 новородени на 1000 души). Това равнище е типично за страните от ЕС.

Новото е, че от 2003-2004 г. насам приходите на ДОО и Фонд „Пенсии“ в НОИ не покриват разходите.

И не просто не ги покриват, а се увеличават около пет пъти.

В тази ситуация, колкото и алармираща да е тя сама по себе си, за изминалите дванадесет години не се предприемат мерки за ограничаване на дефицитите. Обратното: в годините на икономически спад (2009 и първата половина 2010 г.) и на относително скромен (в сравнение с периода 2003-2008 г.) ръст на стопанството, дефицитите продължават да се увеличават.[i]

Продължава да се води политика на покриване на тези дефицити в НОИ за сметка на прехвърлянията от всички данъкоплатци (т.е. републиканския бюджет). Иначе казано и сега синове и дъщери да му плащат пенсията на възрастното поколение. Картината е следната.

Освен преразпределението през бюджета, работещите синове и дъщери в общия случай се грижат и по частен (вътрешно-семеен и личен) път за своите близки, на които пенсиите не стигат за поддържане на живота и здравето.(текстът продължава на следващата страница)

Национализацията на купуването на гласове

Защо, въпреки очевидните демографски реалности, от 40 години насам не се предприемат необходимите мерки? Или нека да оставим настрана положението до 2003 г. Какво се случва след това?

Внимателното вглеждане в горните графики позволява да се види, дефицитите на НОИ и бюджетните прехвърляния се увеличават в години преди и с парламентарни избори. Основната причина е в национализацията на разходите по купуването на гласове с парите на работещите, които в своята маса са синове и дъщери на неработещи днес или в близко бъдеще пенсионери. Защо?

Защото пенсионерите и не-пенсионерите като собственици на избирателния си глас са по необходимост равни, цената (или тежестта) на техния глас една и съща. При демография на избиратели, при която 1/3 от гласовете са на сегашни и скорошни пенсионери, за съревноваващите се политически партии разумното поведение е не да отблъскват, а на привличат тези избиратели.

За управляващите партии пък е рационално на обещават и дори прилагат привилегии за тези избиратели преди избори. В тази ситуация те предпочитат да прехвърлят изплащането на дефицитите отвъд хоризонта на техния мандат и дори отвъд групата, която гласува в момента.

Паралелно и поради това се измислят и други привилегии, които влошават дефицитите на държавното пенсионно дело и отлагат решаването на проблема. Става дума за: въвеждане и административно увеличаване на минимални осигурителни прагове (винаги с темпове значително над ръста на икономиката), инвалидни пенсии най-вече на поколението останало без спестявания през 1995-1997 г. (необходими поради късната капитализация и лошото управление на здравната система) и отлагане на реформите на пенсиите на различни привилегировани професионални групи.

Новите идеи за обобществяване на пенсионните спестявания

Министър Горанов не може да промени горните обстоятелства и причини. Той трескаво (вече по традиция преди празници и без анализ на последствията) търси начини за други източници на финансиране на дефицитите.

Изчистен от подробности, замисълът е „усъвършенстване“ и „доразвиване“ (словоупотребата е от мотивите към законопроекта) на допълнително пенсионно осигуряване е следният.

• Разделят се два етапа на формиране на пенсионните спестявания – натрупване и изплащане;
• По време на първия етап спестителят е собственик на своите средства, може да се разпорежда с тях донякъде свободно (избирайки си фонд и пр.) докато не получи право на пенсия (настъпи датата за пенсиониране);
• Когато настъпи фазата на изплащане, индивидуалната сметка (партида се превръща в обща), върху средствата от която той има само ограничени права на собственост: не може да ги използва по свое усмотрение и само в ограничени случаи те могат да се наследяват.

Тук проблемите са поне два:

       I.Няма свобода да избора от страна на собственика, макар той да е разчитал на нея, когато е започнал да се осигурява;

• Събрани в една сметка, тези спестявания могат лесно да бъдат национализирани под някой благовиден предлог, тъй като по основната тема – дефицитите на НОИ и купуването на гласове на пенсионерите – нищо обозримо бъдеще не се предвижда да бъде предприето.

Хитростта на подхода е в това, че се използва базовата структура на правата на собственост и факта, че тези права могат да бъдат делими.

В тази структура се запазват правата на владеене, но правата на разпореждане, използване и намиращото се в тяхната основа право на изключване на чуждо усмотрение и употреба се отхвърлят и обобществяват.

Има много исторически примери на такова манипулиране на собствеността.

В българския опит подобно е запазването на номиналното владеене на земя, но прехвърлянето на дохода от нейното обработване отначало на ТКЗС, след това на АПК и държавата. В пенсионното дело подобен модел на предлагания сега съществува в Казахстан: фондовете са частни, но банката попечител няма право да изплаща на пенсионера повече от една фиксирана сума (независимо от това колко средства са натрупани в индивидуалната партида).

Обстоятелството, че правата на собственост са делими (както при дяловете в акционерните дружества), позволява на изготвилите законопроекта и неговите защитници, например на профсъюзите, да скрият обобществяването на частните спестявания.

С предлаганата схема, ако бъде приета, очевидно се създават два вида стимули.

       I.Онези, които не очакват по-значими доходи (вероятно това ще са хора по-ниско образование и повече разчитащи на държавни помощи и администриране като МРЗ пр.), могат още при встъпването си на пазара на труда да изберат държавното НОИ като по този начин задълбочат неговите проблеми в бъдеще;

       II.Политиците ще знаят, че „някъде там“ има едни обществени пенсионни сметки, които са резерв за покриване на рисковете от техния егоистичен хоризонт на участие в управлението на страната.

Всичко това променя правилата на играта по време на самата игра. Засега почти никой не обръща внимание на този маниер на „управление“ на чужди средства не е прецедент.

------------------------------------------------------

[i] Изчисленията и графиките са от доклада на КС2 и ИПИ Планираните промени в пенсионното дело: оценка на потенциалните ефекти. София, ИПИ, Февруари 2015, виж: https://ime.bg/bg/articles/planiranite-promeni-v-pensionnoto-delo-ocenka-na-potencialnite-efekti-1/