Бившето летище в Атина се трансформира в едно от най-големите градски зелени пространства в Европа

С над 30 000 дървета и около три милиона храсти, покриващи 70% от площта му в зеленина, паркът „Елиникон“ в Елинико, Гърция, ще превърне бивше летище в едно от най-големите градски зелени пространства в Европа.

Очаква се паркът с площ от 200 хектара в южното предградие на Атина да отвори врати за обществеността в началото на 2027 г., като до 2030 г. ще бъде добавена допълнителна инфраструктура, предава Euronews. 

Това включва съоръжения за устойчиво управление на водите, като например пречиствателна станция за отпадъчни води с капацитет 7000 кубически метра пречистена вода на ден, резервоар за съхранение с обем 10 000 кубически метра, както и „интелигентна“ напоителна система, която може да спести до 90% от водата.

В същото време се планира мрежа от „хладни маршрути“, където температурата може да бъде до четири градуса по Целзий по-ниска, отколкото в съседните асфалтирани зони.

Модел за устойчив дизайн на паркове

Паркът е предмет на ръководство за проектиране и експлоатация на устойчиви зелени пространства, автори на ландшафтния архитект Димитра Теохари и Ленио Миривили, глобален главен директор по отоплението на UNEP, който е и специален съветник по климатичната устойчивост. 

Проучването документира международните практики за проектиране и експлоатация на съвременни градски паркове, като използва парка Елиникон като пример за това как се прилагат тези принципи, обединявайки проектирането и управлението на микроклимата, водата, растителността, материалите и маршрутите.

Този подход третира парка не просто като пространство за отдих, а като интегрирана част от градската инфраструктура, способна да отговори на екологичните предизвикателства на съвременния град.

Парк с вплетен в дизайна си охлаждащ комфорт

Използвани са цифрови симулации за вплитане на микроклимата в дизайна на парка, като се използва термично картографиране и изчислителна флуидна динамика (CFD) за планиране на зони около засенчването и въздушния поток. Симулациите доведоха до проектирането на мрежата от „хладни маршрути“.

Зоните за почивка се проектират със съотношение на засенчване над 60%, като същевременно се запазва потенциалът за естествена циркулация на въздуха. Растителността също се използва за подобряване на евапотранспирацията и подобряване на условията за топлинен комфорт.

Водните елементи, включително канали, системи за водна мъгла и басейни с ниска консумация на вода, са интегрирани в цялостната композиция на парка. Тяхното присъствие подобрява изпарителното охлаждане и спомага за понижаване на околната температура.

Мрежата от пътеки на парка ще бъде интегрирана в естествения терен, за да образува единна, достъпна система с непрекъснато засенчване. Отделните пътеки ще бъдат вградени в растителността, създавайки джобове за микроклиматична защита и последователност от светлина и сянка.

Интелигентното използване на водата ще помогне на парка да оцелее при горещи вълни

Непрекъснатото събиране на данни за температурата на въздуха, относителната влажност, слънчевата радиация, влажността на почвата и нивата на засенчване ще се използва за по-ефективно управление на микроклимата, напояването и поддръжката на зелените площи в парка.

Интелигентната напоителна система на парка ще използва данни от метеорологични и почвени сензори, което ще позволи по-точното регулиране на водните обеми спрямо действителните нужди на растителността. Според проучването този подход може да доведе до икономия на водата до 90%.

Целта е да се включат над 520 вида флора, около три четвърти от които ще се състоят от местни или подходящо адаптирани видове. 

Третично пречиствателна станция за отпадъчни води, способна да произвежда до 7000 кубически метра пречистена вода на ден, ще захранва всички разрешени непитейни употреби, включително напояване.

Междувременно е планиран резервоар за съхранение с капацитет от 10 000 кубически метра за напоителна вода. Тази инфраструктура ще засили водната сигурност на парка и ще осигури по-голяма устойчивост по време на периоди на повишен топлинен стрес.

Дъждовната вода ще се управлява чрез зелена и синя инфраструктура, с цел 100% от нея да се обработва на място. Едновременно с това се работи по възстановяването на естествените потоци, като например този на потока Трахонес, който ще играе важна роля като инфраструктура за защита от наводнения.

Паркът ще използва местни гръцки материали

За повърхностите и настилките на парка ще се използват гръцки естествени материали като мрамор от Кавала, бял мрамор Дионисос-Пентели, шисти от Каристос и пясъчник от Мандрас. Те са избрани както заради тяхната издръжливост и принос за топлинен комфорт, така и за да се гарантира, че паркът се слива хармонично с ландшафта на Атика.

Материалите, произхождащи от бившите летищни съоръжения, няма да бъдат разхищавани, а ще бъдат реинтегрирани в новия дизайн. Бетонни плочи се използват за изграждане на подпорни стени, цокли и други структурни елементи, докато натрошени агрегати ще бъдат използвани в габиони и засипки, като по този начин ще се намали екологичният отпечатък на конструкцията.

Как паркът на Атинската Ривиера се сравнява с други в чужбина

Паркът „Елиникон“ ще обхваща обща площ от 2 000 000 квадратни метра (200 хектара). В този мащаб той ще бъде най-големият крайбрежен градски парк в Европа и един от най-амбициозните проекти за градско обновление в световен мащаб.

За да се разбере размерът му, „Елиникон“ далеч надминава някои от най-емблематичните исторически паркове на континента. Той е с 40% по-голям от лондонския Хайд Парк (142 хектара) и е почти наравно с огромния Тиргартен в Берлин (210 хектара). „Елиникон“ ще бъде почти седем пъти по-голям от брюкселския Парк дю Синквантенер (30 хектара).

Дори в сравнение със световноизвестния Сентръл Парк в Ню Йорк (341 хектара), който е около 1,7 пъти по-голям, „Елиникон“ се откроява като проект със сравним глобален мащаб.

Определящата разлика на проекта обаче се крие в крайбрежния му характер. Повечето големи европейски паркове са затворени в градската тъкан. За разлика от това, „Елиникон“ е директно свързан с двукилометрова крайбрежна ивица.

Сред чисто крайбрежните европейски паркове, той ще бъде значително по-голям и по-модерен от традиционния парк „Сиутадела“ в Барселона (около 31 хектара) и е четири пъти по-голям от бъдещото напълно развито преустройство на залива Фалиро (около 54 хектара) в Гърция.

Само защитените гори извън градските райони, като например Парк дела Стерпая в Тоскана (296 хектара), или обширните национални паркове като крайбрежието на Пембрукшир в Уелс (62 000 хектара), го превъзхождат по площ.