Великобритания разработва план за повторно замразяване на Арктика със стотици хиляди роботи

Британската правителствена агенция за напреднали изследвания и изобретения (ARIA) е отпуснала 10 милиона британски лири (около 13,4 милиона долара) на екип от експерти, които да проучат дали арктическият леден щит може да бъде запазен и разширен с помощта на стотици хиляди роботи, съобщава The Times. Екипът се ръководи от д-р Шон Фицджералд от университета в Кеймбридж. Той е прекарал голяма част от кариерата си в разработване на начини за намаляване на емисиите на парникови газове. „Истината е, че те все още растат“, казва той, твърдейки, че са необходими по-радикални действия, за да се опитаме да „замразим отново Арктика“.

Д-р Фицджералд каза, че изследванията в Арктика миналата година са включвали отстраняване на сняг от леда, пробиване на дупки и изпомпване на морска вода. Това е създало около 25 см нов лед на повърхността и още 25 см отдолу. „Това е окуражаващо, но не е окончателно. „Нуждаем се от много по-качествени данни“, каза той.

Финансирането от ARIA ще създаде компютърни модели, лабораторни експерименти и полеви проучвания в продължение на три зими близо до залива Кеймбридж, остров Виктория, част от канадския Арктически архипелаг. Екипът ще оцени и въздействието на експеримента върху околната среда, като например нарушаване на дивата природа или освобождаване на микроби.

Ако резултатите са положителни, учените предлагат да се продължат с плановете за 500 000 сравнително евтини подводни робота, които да пробиват леда и да изпомпват вода на повърхността. Те оценяват, че цената ще бъде около 10 милиарда долара годишно.

Фицджералд признава, че идеята за промяна на климата е спорна, като критиците предупреждават за „морален риск“ -  опитите за повторно замразяване на Арктика и други „геоинженерни“ стратегии биха дали на политиците извинение да забавят намаляването на емисиите на парникови газове.

Парижкото споразумение за климата, прието през 2015 г., има за цел значително да намали глобалните емисии и да ограничи повишаването на температурата в рамките на 1,5–2°C в сравнение с прединдустриалните нива. То включва 194 държави, като Съединените щати са единствената, която се оттегли от споразумението.

През миналата година учени от университета в Гьотеборг и Университета в Колорадо използваха 300 компютърни симулации, за да предскажат кога ще настъпи първият ден без лед в Арктика. Повечето изчисления показаха, че е гарантирано, че ще настъпи в рамките на девет до 20 години, независимо дали емисиите на парникови газове са се променили. Но девет симулации прогнозираха, че това ще се случи много по-рано, до 2027 г., поради повтарящите се топли есени, последвани от меки арктически зими.