Когато Франция емитира първите по рода си европейски зелени облигации през есента на 2023 г., на заден план остава защо всъщност страната толкова усърдно се бори да прокара ядрената енергия в европейската таксономия като „зелен енергиен източник“, който ще спомогне за постигането на целите за въглеродна неутралност на ЕС до 2050 г. Първоначалният вариант ядрената енергия заедно с природния газ да се дефинират в европейските зелени цели като преходно гориво, не устройва силно задлъжнялото „Електрисите дьо Франс“ (EDF).

Държавното предприятие е изправено пред проблеми, свързани с амортизирания ядрен състав на енергийните блокове и с липсата на капиталова ликвидност, с която да финансира спешно наложителните ремонти, за да запази Франция електроенергийната си независимост, вместо да внася ток от съседните страни. Ядрената енергия като преходно гориво щеше да позволи на страната да използва външен капитал само до 2030 г. Предвид краткия срок, надали Париж щеше да успее да привлече достатъчно частен капитал за тази цел. Днес, когато ядрената енергия е официално призната като зелен енергиен източник, привличането на капитал в дългосрочен план е много по-лесно.

В това съревнование Франция направи компромис към Германия, която пък настоя към зелените енергийни източници да се включи и природният газ. Енергийната криза от 2022 г., следствие на войната в Украйна, остави Европа без газ, а германско-руският проект „Северен поток 2“ така и не заработи. В този момент, съвсем без изненада, Франция успя да пласира успешно първите по рода си европейски зелени облигации (ЕuGB) за 1 млрд. евро с матуритет 3,5 години и фиксирана лихва от 3,75%. Друг въпрос е, че EDF вече има емитирани зелени облигации за устойчиво развитие за над 16 млрд. евро през последните 10 години. С новата емисия реновира остарелите си ядрени централи, като Франция отново стана европейски лидер в нетното производство на електроенергия след няколкомесечно отстъпление.

Нови мощности с частни капитали

Европейските зелени облигации залегнаха и в законодателството на ЕС. Всички проекти, които набират капитал през тях, трябва да докажат, че са в съответствие с европейската таксономия. Така скъпото изграждане и поддръжка на ядрените централи беше подкрепено от частни капитали. От ноември 2023 г. насам почти всички проекти в ЕС за ядрена енергия се възползват от новите EuGB. Скандинавските страни изпревариха даже Франция по набиране на капитал. Дори ОАЕ диверсифицира инвестиционния си портфейл с европейски зелени облигации. България и още пет страни от ЕС, главно от Централна и Източна Европа, все още не са емитирали европейски зелени облигации (по данни на Европейската сметна палата за 2023 г.).

На този фон България се готви да изгражда нови ядрени мощности. Проектът на канадско-американската „Уестингхаус“ в сътрудничество с южнокорейската „Хюндай“ предвижда изграждането на 7-и и 8-и блок на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Изборът е съвсем логичен, като се има предвид, че „Уестингхаус“ замени руското ядрено гориво за 5-и и 6-и блок на „Козлодуй“. Въпреки че проектът беше обявен още през 2023 г., меморандумът за изграждането беше подписан година по-късно. Все още няма и финансова рамка, като обещанията на енергийното министерство са до края на 2025 г. тя да е готова. Южнокорейската Кексим Банк заяви готовност да финансира проекта. По предварителни изчисления изграждането на двата нови ядрени реактора ще ни струва между 14 и 16 млрд. долара. Практиката показва, че първоначално прогнозираните капиталови разходи при строителството на ядрени централи никога не се вместват в крайната сметка, а нарастват обикновено с 20–30%. Оставяйки на страна спора необходими ли са нови ядрени мощности като базова енергия, за да се гарантира енергийната сигурност на страната, възниква въпросът с финансирането на скъпото начинание.

Кое е по-удачно – правителството да задлъжнее към чуждестранен консорциум или да набере частен капитал през вече показалите добри резултати европейски зелени облигации? Отговорът зависи от параметрите на банковия заем от южнокорейска страна и какво би искал Сеул в замяна, тъй като все пак Кексим Банк е държавна. В същото време е спорно дали България би успяла да набере огромна сума през EuGB дори и при точен план за емитиране на няколко етапа в процеса на изграждането на новите ядрени мощности. Анализирайки българската политическа традиция, родните властимащи биха избрали банков заем, който да усвоят родни фирми при спорно оправдани разходи, тъй като едно от ключовите изисквания за емитирането на EuGB е отчетността. Завишените изисквания за оповестяване и докладване според стандарта на европейските зелени облигации биха затруднили привикналия към усвояване на принципа „три за мен, едно за теб“ български политик.

Източник: Европейска сметна плата (2024)

Инвестиционна сигурност и риск

Като всеки вид облигация, така и при EuGB има инвеститорски риск. Това, което би било от значение за успешното пласиране на облигациите, е геополитическата сигурност. Евроатлантическият път на България засега е в полза на предпазливостта на инвеститорите, но националната политическа нестабилност вероятно би ги разколебала предвид тригодишната липса на редовно правителство и крехкото и колебливо мнозинство на настоящото. Изхождайки от последното, инвеститорите следят дали правителствата прибягват до назадничави ходове по отношение на „зелената сделка“ на ЕС. Със сигурност липсата на ангажимент от българските властимащи за ясни срокове за затваряне на въглищните централи, както и призивите те да работят без ангажименти за някогашно затваряне, намаляват апетита на инвеститорите. Към това можем да прибавим проваления ИНПЕК (Интегриран национален план за енергетика и климат), а също и n-та на брой редакция на Плана за възстановяване и устойчивост, с която страната ни зачеркна няколко милиарда евро, все неща, които допълнително биха подкопали интереса на инвеститорите към EuGB.

Не без значение е и кой ще емитира облигациите. 30% от европейските зелени облигации са емитирани от националните правителства, почти 28% от енергийни дружества, като последните са по-успешни на облигационния пазар. У нас обаче големите енергийни дружества са все още държавни, въпреки неколкократните критики на Брюксел за отделянето им. Дори специално създаденото „АЕЦ „Козлодуй“ Нови мощности“ е под шапката на Българския енергиен холдинг. По принцип като ключов елемент на националната сигурност ядрените централи в повечето страни са държавни. Но забележката на ЕК за отделянето на преносната инфраструктура, съсредоточена в Електроенергийния системен оператор и „Булгартрансгаз“, от производствените мощности е резонна, тъй като монополът е съсредоточен в ръцете на държавата и прави възможно прехвърлянето на пари от едно печелившо предприятие към друго губещо, държейки в „будна кома“ въглищните централи в разрез с пазарната логика и целите за декарбонизация.

Ако претекстът е, че все още България няма надеждни източници, за да гарантира енергийната си сигурност, то в следващата редакция на Плана за възстановяване и устойчивост може да се впише, че затварянето им ще зависи от сроковете на изграждане на новите ядрени мощности. Така че дали европейски зелени облигации биха били емитирани от българското правителство или от „АЕЦ „Козлодуй“ Нови мощности“ е без голямо значение за успеха им, доколкото все пак е налице държавна гаранция.

Знае ли държавата какво прави?

На този фон заявката на държавата от края на март тази година да емитира „първия зелен бонд“ от изградените с пари от Българската банка за развитие соларни панели и батерии за съхранение към тях на административни държавни и общински сгради изглежда като недобре обмислена. Липсата на повече информация за това показва, че в министерствата явно все още нямат представа какво е EuGB. Според информацията от слабото медийно отразяване възникват две въпросителни – дали със спестените пари от сметките за ток на администрацията ще се финансира емитирането на първата зелена емисия, или със спестените пари ще се изплаща доходността на емисията. В крайна сметка каква доходност може да предостави един енергиен кооператив, бил той и общински, който ще спести средства от сметките за ток, но ще намали и държавната си издръжка? Неясно е и дали спестените пари ще се компенсират от бюджета, за да се изплащат облигациите. В ЕС едва 2% от зелените облигации (бел. – различни от EuGB) са емитирани от енергийни кооперативи.

Изпусна ли България подходящия момент да емитира европейски зелени облигации?

И да, и не. В момента рискът към тях е по-голям, основно заради поредното оттегляне на САЩ от Парижкото споразумение за климата и променливите заявки на Брюксел за редица отстъпки в политиките по декарбонизация, като промяната в обхвата на граничния въглероден данък на ЕС, и то в момент, в който компаниите вече докладват емисиите си, до първоаприлската заявка на еврокомисарката по въпросите на климата Вопке Хукстра за намаляване на целите на ЕС за декарбонизация до 2040 г. Изглежда че 2024 г. беше подходяща за емитирането на европейски зелени облигации. Рискът към бъдещите емисии ще расте, а с това и лихвата по тях. В този смисъл съседна Румъния уцели най-подходящия момент. Северната ни съседка, която също има ядрени амбиции в развитие, пласира първата си емисия EuGB още през февруари миналата година, като набра 2 млрд. евро и още 200 млн. евро, като тества емисията на Японската фондова борса половин година по-късно.

Така или иначе, водещата световна икономика вече върви по свой собствен път, със свои собствени цели за декарбонизация. Макар и последен, Китай оцени намаляването на енергийната си зависимост от чуждестранния петрол чрез местни ВЕИ и ударно залага на нови зелени проекти въпреки отстъплението на Тръмп по тази политика. Отвъд зелените облигации прогнозите на МАЕ за ръст в потреблението на електроенергия очакванията за нарастваща електрификация в мобилността и промишлеността, то необходимостта от нови енергийни мощности ще расте, а с това и нуждата от пари за изграждането им.