Европейската централна банка и Европейската комисия представиха в края на юни своите редовни конвергентни доклади, които се публикуват през две години и оценяват доколко страните извън еврозоната са готови да приемат общата европейска валута. Икономическата конвергенция се оценява на база на стандартните индикатори за инфлация, бюджет, дълг, валутен курс и лихви, както и на база на допълнителни индикатори за икономическа интеграция и конвергенция. Фокусът е върху икономическите данни за последното десетилетие, но се анализират и перспективите за бъдещето развитие, включително и качеството на управлението, институциите и устойчивостта на шокове.

България изпълнява почти всички стандартни индикатори…

Държавен дълг

Държавният дълг на България е вторият най-нисък в Европейския съюз и дишаме във врата на Естония в борба за първото място. При това България се справя отлично по този индикатор повече от две десетилетия. Препоръката на европейските институции е да се продължи благоразумната фискална политика и да се внимава с рисковете в средносрочен план заради застаряването на населението.

Бюджетен дефицит

България изпълнява изискването дефицитът да е под 3% от БВП и не е била поставяна в процедура по свръхдефицит в последното десетилетие. Въпреки това се отправят препоръки за намаление на дефицита до нивата от преди глобалните шокове (пандемия и енергийна криза). По-интересно е, че и Европейската комисия, и Европейската централна банка повдигат дългогодишния проблем с капиталовите разходи, където е крайно време да се вземат мерки, както и се отбелязва нуждата от повишение на ефективността на бюджетните разходи и събираемостта на приходите.

Валутна стабилност

Българският лев е фиксиран към еврото чрез валутен борд вече 27 години, а от четири години левът е и част от валутния механизъм ERM II, или така наречената чакалня на еврозоната. Валутният курс на лева към еврото е непроменен вече 27 години (1,95583 лв. за 1 евро), което означава, че българската икономика успешно се е адаптирала към твърд валутен курс. По принцип изискването е страната да е прекарала две години в ERM II със стабилен валутен курс, за да се види доколко е готова за еврозоната – а България е доказала повече от четвърт век, че е готова по този показател.

Дългосрочни лихви

Дългосрочните лихви в България традиционно са в рамките на изискванията – това не е изненадващо, тъй като държавата има сравнителни нисък дълг, което намалява и риска за инвеститорите. Все пак европейските институции посочват, че в някои моменти на шокове и политическа нестабилност се наблюдаваше покачване на рисковите спредове. Това не е лошо да се има предвид и да се отчита от политиците – най-вече не бива да се допуска отново държавата да работи дълги периоди без приет държавен бюджет.

Но без инфлацията

По отношение на инфлацията и двете европейски институции са категорични – България не изпълнява критерия, който изисква тя да не надхвърля с повече от 1,5 проценти пункта инфлацията в страните с най-добри нива в Европейския съюз. Това не е изненада, но по-интересно е, че двете институции изчисляват референтната стойност на инфлацията по различен начин – докато Европейската централна банка казва, че България е с близо 2% над целта, Европейската комисия смята, че страната е много по-близо и само на 1% разлика от целта.

Различното третиране и изчисления на инфлацията от двете институции в момента не е проблем, но създава потенциален такъв за в бъдеще. Например какво се случва, когато България изпълни инфлацията според измерванията на едната институция, но не и според другата? Влизаме ли в еврозоната или не? Кой взема решението в такъв случай – ако няма единодушие между европейските институции? Такива въпроси досега никога не са възниквали, но явно точно на България се пада да ги разреши. Но това не е за първи път – по същия начин на България и на Хърватия се наложи да проправят пътя за влизане в чакалнята на еврозоната и банковия съюз след реформите, които се случиха след финансовата криза. Както се видя, справихме се, макар и с известно забавяне.

Реална конвергенция и интеграция

Стандартните числови индикатори за еврозоната измерват т.нар. номинална конвергенция. Но освен тях европейските институции оценяват и допълнителни фактори, които са в някои случаи дори по-важни от числовите индикатори.

Една от интересните статистики на ЕЦБ е степента на интеграция с еврозоната. Практически всички страни извън еврозоната са по-добре интегрирани, отколкото България. Например по отношение на търговията България е единствената страна в региона, при която под 50% от вноса и износа са със страни от еврозоната. Всички останали страни от Централна и Източна Европа имат по-висока търговска интеграция, като при Полша, Чехия и Унгария близо две трети от износа отиват към пазарите на еврозоната. Румъния е някъде по средата между България и Централна Европа.

Тази статистика за по-слабата търговска интеграция на България – и частично на Румъния – най-вероятно е свързана с факта, че двете страни все още не са част от Шенген, съответно не могат да се възползват изцяло от общия пазар. Но в случая на България става въпрос и за чисто инфраструктурни предизвикателства, тъй като нямаме магистрали към Западна Европа – да не говорим за факта, че старият мост на Дунав при Русе е не само остарял, но и претоварен. С други думи имаме да свършим много работа – не само за влизане в Шенген и еврозоната, но и за чисто инфраструктурна интеграция. Само така ще можем пълноценно да се интегрираме с богатите страни на Запада и съответно по-бързо да ги настигнем по доходи.

Препоръки и несвършена работа

Европейската комисия отбелязва, че България има достъп до десетки милиарди евро финансиране от еврофондовете и от Плана за възстановяване и устойчивост, но все още не е изпълнила необходимите реформи, за да получи парите, а и усвояването на средствата се е забавило значително. ЕК напомня за необходимостта да се продължат реформите в бизнес средата, съдебните и антикорупционните реформи, както и да се подобрят обществените поръчки, да се извърши либерализацията на енергетиката, както и да се подобри управлението на държавните компании. Прането на пари се отбелязва като важно предизвикателство и от двете европейски институции, тъй като България попадна в сивия списък за пране на пари и е необходимо в кратки срокове да отстрани проблемите. Достъпът до европейски фондове и възможността с тях да се финансират структурни реформи и инфраструктурни инвестиции са значителен неизползван потенциал за растеж. Всъщност, както посочват и европейските институции, България не успява да похарчи и собствените си национални средства за инвестиции, така че потенциалът е дори по-висок.

Европейската централна банка също отбелязва нуждата от значителни структурни реформи в страните извън еврозоната, за да се увеличат икономическият растеж и конкурентността. ЕЦБ по-конкретно посочва необходимостта страните от региона да повишат качеството на своите институции, включително да се подобрят бизнес средата и ефективността на администрацията, както и да се намалят сивата икономика и корупцията и да се подобри независимостта на съдебната система. Препоръчва се и приватизация, както и отваряне на регулираните сектори за конкуренция и насърчаване на частните инвестиции. Подобрението на институциите води до по-висок икономически растеж, което съответно подобрява и финансовите показатели на страната. ЕЦБ посочва България, Румъния и Унгария като страни, които имат най-големи предизвикателства по отношение на институциите и които имат най-много потенциал за подобрение.

По отношение на реалната икономическа конвергенция Европейската централна банка изчислява, че през 2023 г. България достига 61,4% от БВП на човек в еврозоната – което не е много високо ниво, тъй като Чехия например е 88%, Полша е 77%, Румъния 75%, а Унгария 73%, според изчисленията на Европейската комисия. Обаче само за пет години увеличението при България е с над 11 процентни пункта, което показва много добра динамика – при това в много трудна геополитическа и икономическа среда и във времена на политическа нестабилност. Това развитие е както положителна индикация за устойчивостта на страната по време на световни шокове, така и устойчивост на вътрешни политически шокове. Не е пресилено да кажем, че българският бизнес се справя отлично в трудни времена и доста бързо се адаптира към промените в международната среда.

Като цяло общият извод е, че България се движи в правилната посока към изпълнение на критериите за членство в еврозоната – остава само един числов критерий за изпълнение и страната може да влезе в общата валута. Повече предизвикателства има по отношение на реалната конвергенция: България постепенно настига богатите страни, но все още чашата е едва наполовина пълна и са нужни още реформи и инвестиции, за да можем да се интегрираме с богатите западни пазари и да постигнем западния стандарт на живот.