Един от последните по-обстойни анализи, които Би Би Си посвети на България, е озаглавен „Най-бързо смаляващата се нация“. Годината е 2019-а и материалът обръща внимание, че комбинацията между ниска раждаемост и висока емиграция води до мрачни прогнози за бъдещето на страната, чието население от 9 млн. души към края на 80-те години на миналия век скоро може да се свие под 6 млн. „Всички сектори на икономиката страдат, тъй като от доктори до строителни работници – мнозинството българи вярват, че в чужбина ги чакат по-добри възможности“, се казва в статията.

Основни фактори       

Към онзи момент данните не дават никаква надежда, че процесът на демографски срив може да бъде обърнат. От 2010 г. икономиката на България неизменно отбелязва растеж и благосъстоянието на населението се подобрява, но въпреки това трите основни фактора за развитието на демографията година след година потвърждават негативната тенденция.

На първо място раждаемостта, измерена чрез тоталния коефициент на фертилност, в периода 2010–2019 г. варира между 1,49 и 1,58, което е далеч от традиционно смятаната за здравословна, при която на една жена в детеродна възраст се падат средно по 2,1 деца. Проблем, който всъщност е симптоматичен за целия Европейски съюз. Освен това механичният прираст, който отразява разликата между емигранти и имигранти в страната, е трайно отрицателен. Само в рамките на десетилетието, започнало през 2010 г., по официалните данни на НСИ броят на напусналите България е с над 35 000 повече в сравнение с броя на новозаселилите се тук. И на трето място, но не по важност, е изключително високата смъртност, която за отделните години е между 40 и 80% по-висока в сравнение със средното за ЕС ниво. Това е валидно с особена сила за двете години, повлияни от ковид пандемията, при която страната ни регистрира едно от най-високите нива на извънредна смъртност в света. Тогава комбинацията от неблагоприятна демография, неконтролирано разпространение на вируса, лошо подготвена болнична система и ниски равнища на ваксинация доведе до фатален край за над 1% от цялото ни население.

Всичко това се отразява дългосрочно на пазара на труда, където все повече виждаме нарастване на средната възраст на работната сила. Така например в периода 2019–2024 г. броят на най-младите представители на работната сила у нас, тези на възраст между 15 и 24 години, намалява с 20%. За същия период броят на възрастовата група на 25–34-годишните се свива с цели 25%, а на 34–44-годишните – с 13%. По естествен път се увеличава броят на хората в следващите възрастови групи. Тази тенденция се потвърждава и от факта, че именно през този период за първи път, откакто се води статистика у нас, групата на 45–55-годишните изпреварва тази на

34–44-годишните и става най-голямата възрастова група в структурата на работната сила на България.

Механичен прираст

Парадоксално в годината, след която страната ни е наречена „най-бързо смаляващата се нация“, в данните съвсем неочаквано започва да се оформя нова тенденция. Проявява се рязко изменение в данните за механичния прираст, която може да се обясни с глобалната пандемия, а след това и с войната на Русия в Украйна. Ковид довежда много българи обратно в страната, докато войната – бежанци. Така поне според официалните регистри от 2020 до 2024 г. това води до сумарен положителен механичен прираст от над 110 000 души.

Вторият фактор, в който се регистрира внезапно значително подобрение, е коефициентът на плодовитост, който достига 1,81. Ефектът от този позитивен тренд ще се усети след поне 15 години, и то само при условие че тук има смисъл за трудова реализация на тези лица. В същото време смъртността остава много висока – 15,7 на 1000 души за последната година, за която има данни, което е с 43% над средната за ЕС.     

„Положителен механичен прираст за 5-годишен период все още не е устойчива дългосрочна (трайна) тенденция. В този период се включват и 2020–2021 г., в които пандемията имаше своето влияние, което тепърва ще установяваме дали е дългосрочно по отношение на миграционното поведение“, коментира за „Мениджър“ доц. д-р Ралица Ганева, преподавател по икономика и статистика в СУ „Св. Климент Охридски“, която от години анализира влиянието на човешкия капитал върху икономическия растеж у нас.

Тези тенденции няма как да дадат незабавен ефект върху работната сила в страната. „Мащабът на положителния механичен прираст е твърде скромен, за да промени възрастовата структура на населението у нас“, коментира още доц. Ганева. „Още повече че детайлната статистика на имигриращите в България по възрастови групи показва превес на лицата в предпенсионна и пенсионна възраст“, добавя тя.

Внос на работници

Недостигът на човешки капитал е сред топ 3 най-актуални проблеми на работодателите у нас вече години наред. Така съвсем естествено се зароди тенденцията да се внасят работници. 

„С оглед на факта, че в споменатия период наблюдаваме непрекъсната смяна на правителства, което пък води до невъзможност за провеждане на последователна политика за преодоляване на демографската криза, трудно можем да кажем, че определени целенасочени действия на държавата са спомогнали за този положителен механичен прираст“, добавя доц. Ганева. Според нея единствено бихме могли да посочим мерките в посока облекчени процедури за привличане на работници от трети страни в определени сектори. За първите 11 месеца на 2024 г. сумарно по различните схеми за достъп до пазара на труда за граждани на трети страни са били издадени малко под 13 000 разрешения или регистрации. За сравнение през последните 12 месеца към края на третото тримесечие на 2024 г. работната сила в България е намаляла с 14 600 души. От тези 13 000 – около 9500 – са сезонните работници, след тях са работещите по краткосрочна заетост, като и двете категории са с разрешение за 90 дни. Факт е, че броят на гражданите от трети лица, работещи в България, се увеличава значително всяка година. Това означава, че работодателите, поне към момента, намират смисъл и икономическа логика да привличат такива служители и тази тенденция е единственото към момента разрешение на многогодишния проблем с трудовата сила.

Прави впечатление, че лицата от трети страни с български произход, които са получили разрешение за работа у нас за споменатия период, са едва 132, тоест само 1% от всички чужденци. Това са 44 граждани на Сърбия,  27 от Русия, 25 от Украйна, 24 от Молдова и 5 от Турция. Данните ни показват че държавата не прилага целенасочени усилия да ги привлече, въпреки че българските общности в чужбина представляват значителен потенциал за попълване на дефицитите на пазара на труда.

Липса на адекватна реакция

Липсата на последователни мерки, които да влияят дългосрочно и в цялост на демографската картина у нас, може би най-добре се характеризира с това, че единствените позитивни сигнали са случайно реализирали се последици на глобални явления, които не зависят и не се управляват от нас. Дефицитът на качествено масово здравеопазване и ефективна превенция срещу лечими в ранна фаза заболявания прозира както в рекордно високата извънредна смъртност по време на пандемията, така и в най-високата мирновременна смъртност в Европа. Слабата подкрепа за младите семейства и липсата на стимули за хората да отглеждат деца личи в константно ниския коефициент за плодовитост, който няма никаква динамика в периода 2010–2019 г. Стихийността, с която държавата досега е действала, със сигурност не ни дава много поводи за оптимизъм, особено в период на политическа криза и липса на стабилно парламентарно избрано управление, че сложен проблем като демографията ще може да се управлява по-добре занапред. Реакцията на бизнеса по отношение на този проблем на този етап е най-ефективна и административните облекчения в този процес трябва да станат основен фокус.

Адаптивността на икономиката

Само в рамките на няколко години се отчита значителна промяна в структурата на трудовата демография по вид на сектора на заетост. Категорично най-голям интерес има към сектора „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“. Там броят на заетите през третото тримесечие на 2024 г. е с цели 34% по-голям в сравнение с третото тримесечие на годината преди пандемията – 2019 г. С около 22% повече са заетите с култура, спорт и развлечения.

За същия период броят на заетите в селското стопанство намаляват със 17% и в добивната индустрия и други промишлени подсектори – със 7%.

Новите българи

Кои са чужденците в активна възраст, които избраха да емигрират у нас

Алина Маклауд

Туризъм по целия свят – с централа в България

Алина е създател на цифрово съдържание на свободна практика, като работи по различни проекти. Освен това тя поддържа и собствен ютуб канал с туристически клипове, като е документирала посещенията си в над 50 различни държави. Има над 300 000 абонати и сумарно над 42 млн. гледания от цял свят. Родена е в Украйна, но като съвсем малка със семейството ѝ се местят в Канада, където получава гражданство и живее над 30 години.

От януари 2025 г. Алина вече е официално постоянно пребиваща в България, като ѝ е отнело шест месеца да изготви всичките необходими документи за това. „За мен България има много предимства в сравнение с Канада – ниски данъци, ниски разходи за живот, страхотна храна и природа, много добра свързаност с останалия свят. За мен като създател на дигитално съдържание за пътувания и туризъм това е много важно. Но ако страната ви иска да привлича повече хора от страни извън ЕС, задължително трябва да облекчи процеса по кандидатстване и одобряване като например виза за дигитални номади“, добавя тя. Алина е наела местен адвокат, който я съветва да кандидатства като консултант на компания, която има дейност у нас, като най-бързия начин да получи право да живее в България. Според нея другите възможности за имиграция у нас са щели да отнемат още повече време.        

Преди да вземе решението да имигрира тук, Алина е посетила България като част от своите туристически обиколки и е прекарала у нас около 3 месеца. Посетила е всички по-големи градове, но също и малки селца в Родопите. Вярва, че културният ѝ произход ще ѝ помогне да се впише в средата сравнително лесно, и е изненадана колко бързо може да си запази час за преглед при специалист – нещо, което в Канада би ѝ отнело поне 3 месеца.

Плановете ѝ са около 6 месеца годишно да е в България, 6 месеца да прекарва в пътувания за своя ютуб канал, а след 5 години да кандидатства за постоянно жителство тук.

Хана, Стийв и Никс Дуайт

Тук намерихме изгубената връзка с природата

Хана е от Уелс, а Стийв от Нова Зеландия, но тъй като са семейство и идват у нас буквално месец преди Брекзит, успяват да уредят всичките документи за преместването си в рамките на 3 дни. „Винаги съм смятал, че България много прилича на Нова Зеландия – тук също има много планини, плажове и ферми. Но България далеч не е толкова изолирана“, казва Стийв. През 2019 г. те купуват къща във великотърновско село, където са щастливи да имат голям двор и директна връзка с природата, което за тях е особена ценност. Малката им дъщеря Никс е на 6 години и от тази година е първи клас в училището в Полски Тръмбеш, където освен нея има още 2 момичета от чужбина. „България има огромен нереализиран потенциал – всички тези изоставени селски къщи, дворове и прекрасна природа. Знам, че много българи не оценяват това и смятат, че тревата е по-зелена в чужбина, но мога да ви кажа, че сме пътували много и виждаме страхотни условия за живот тук“, казва Стийв.

Преди да дойдат да живеят в България, двамата с Хана са идвали няколко пъти на туризъм и са се оглеждали за ваканционна къща. В един момент решават това да бъде постоянният им дом, тъй като дъщеря им ще има по-щастливо детство тук. „Радваме се, че Никс учи български с другите деца, искаме тя да опознава българските традиции, хората, да свикне, че това е нейният дом“, казва Хана. Тя е графичен дизайнер на свободна практика, като работи за британски, германски и австралийски компании, а Стийв работи в Училището по изкуства и занаяти в село Русаля. Освен това той прави записи и свири всеки уикенд заедно с рокгрупата си Hinterlands, съставена изцяло от други чужденци, които живеят в села от района. Само за 6 месеца Hinterlands са изминали над 15 000 км из България, за да свирят на различни места.

„Вярвам, че следващите 5–10 години ще са ключови за населението на България и ще има по-устойчив тренд на българи, които се завръщат от чужбина“, прогнозира Стийв.

Матиас Цайтлер

Царят на нешлифованите диаманти

Матиас не от ковид поколението нови българи. Той е тук от 8 години, като, без да се замисля, вече нарича България свой дом. Също като останалите в това представяне той смята, че природата в България е впечатляваща, разходите за живот и данъците са ниски, а страната е много добре свързана с много други европейски и азиатски държави. Матиас е софтуерен инженер и предприемач, който дълги години е бил дигитален номад и е живял по няколко месеца в различни държави. „Житейският цикъл на всеки дигитален номад е сходен – няколко години на активно обикаляне из целия свят, а след това установяване някъде за постоянно. При мен това място беше Банско“, казва той. Пристига тук след глобалната финансова криза, когато жилищата в Банско са на изключително ниски цени. Тук той основава споделено пространство за дигитални номади, което през годините е посетено от стотици чужденци, а след това започва да развива и фестивал, насочен към дигиталните номади. След като продава компанията си в Банско, той започва проект в Семково.

„Ясно, че София се развива на много бързи обороти, но за мен по-интересни са неочевидните пространства с нереализиран потенциал“, казва той. Матиас споделя, че се опитва да стои настрани от политиката и не търси помощ от властта за своите проекти.