В последните години в България е доста популярно да се изтъква демографската ни катастрофа, от която няма изход. От една страна, това ме радва, защото най-сетне се обръща внимание на тази тема, от друга обаче, говоренето и мисленето за демографията са остарели, релевантни на една друга, отминала вече индустриална и национална епоха. През XXI в. моделите от миналото не работят и обществата, които осъзнаят това и се адаптират, ще имат демографско бъдеще.

Съвременната демографска ситуация в България се определя от пет процеса. Два от тях са част от естественото развитие на развитите общества и върху тях не можем особено да повлияем. Два са специфично български и именно върху тях трябва да работим интензивно, за да променим демографската си картина. Петият е вътрешен, той не влияе на общата картина, а има отражение върху регионалното развитие на страната.

Ниска раждаемост

Двата процеса, които са характерни и за другите развити общества, а след петдесет-шестдесет години и за целия свят, са ниската раждаемост и застаряването на населението. Това са обективни, нормални процеси, породени от естественото развитие на света в последните малко повече от два века.

Абсолютен мит е, че причината за тежката демографска ситуация в България е раждаемостта. Всъщност България има съвсем нормална раждаемост за европейска държава на този етап от своето развитие. Коефициентът на детност, който показва средния брой родени деца за година от жени във фертилна възраст в Европа, варира от 1,2 – най-ниския за Малта и Италия, до 1,8 – най-високия за Франция. България със своите 1,6 се намира точно по средата (2023 г.). Коефициентът на раждаемост, измерен на 1000 души от населението в Европа, варира от най-ниския от 7,6‰ на Италия до най-високия от 12,9‰ на Ирландия. България със своите 8,9‰ (2023 г.) се вписва съвсем нормално в европейската демографска картина по отношение на раждаемостта. Да, тя е много ниска, но това е обективен, естествен процес. Той се дължи на все по-високите нива на образование на хората, оттам и на все по-отговорното родителство, забързаната динамика на живота, възможностите, които имат съвременните хора за образование, пътуване, развлечения и личностно развитие, медицината и много други фактори, които определят репродуктивните нагласи на хората. Това, което остава малко скрито като фактор за тези нива на раждаемост, е стерилитетът при хора в активна възраст, което в Европа вече се определя като пандемия. Само в България повече от 150 хил. семейни двойки в репродуктивна възраст искат да имат деца, но не могат поради физиологически проблем.

Застаряване на населението

Вторият демографски процес, който е обективен и естествен, е застаряването на населението. Той също е характерен за целия развит свят. В началото на XX в. средната продължителност на живота в Европа е била 35–40 години, днес е 80–85 години, съвсем скоро ще достигне 90 години. През 2018 г. за първи път в човешката история населението на 65 и повече години превиши населението под 5-годишна възраст. Тук наблюдавам един друг феномен. Ние като индивиди искаме да живеем все по-дълго, активно и комфортно, а в същото време да не застаряваме като общества. Това няма как да се получи.

Високи нива на смъртност

Двата демографски процеса, които са специфично български и по които се различаваме от развитите общества, са изключително високите нива на смъртност и острият дефицит на младо, активно население.

Нивата на смъртност в България са тъжни, срамни и обидни за развита европейска държава. България е на първо място по смъртност в Европа и на едно от първите в целия свят. По време на ковид пандемията смъртността ни стигна 21,7‰, а сега е в порядъка на 17–18‰, повече от два пъти по-висока от останалите европейски държави, където се движи между 8 и 10‰. В България имаме общини (Бойница, Макреш, Георги Дамяново, Хайредин, Ружинци и др.), където смъртността достига и надхвърля 40–50‰. Такава смъртност се отбелязва само в регионите с военни конфликти и мащабни болестни пандемии. Причините за тази свръхвисока смъртност са бедственото състояние на здравната ни система, застаряването на населението в големи части от страната, най-вече Северозападна България. В тези райони липсва младо, активно население. Относителната бедност на хората и ниското ниво на медицинска култура водят до това много хора да умират от лечими в развития свят заболявания при превенция, ранна диагностика и правилно лечение.

Дефицит на младо, активно население

Вторият и най-голям демографски проблем на България е острият дефицит на младо, активно население. Нас ни сочат като демографски парадокс с най-ниска средна продължителност на живота в ЕС (71,8 г.), но с най застаряло население. Години наред най-голямата група население у нас са жените на възраст 65–69 години. Липсата на младо, активно население е социална бомба, която може да се взриви в близко бъдеще, тъй като всички средства, необходими за функционирането на държавата и нейните социални системи, се изкарват от работещите в дадения момент. Колкото по-малко са те, толкова по-малко средства постъпват в хазната за важните сектори като пенсионна система, образование, здравеопазване, които държавата трябва да обезпечи. Да не говорим, че една от големите пречки за привличането на инвеститори в страната е точно дефицитът на квалифицирана работна ръка. Достатъчно е да посочим само един показател, с който да илюстрираме ситуацията – коефициентът на демографско заместване, който показва на 100 излизащи в пенсионна възраст в съответната година на съответната територия колко работещи влизат на пазара на труда. През 2001 г. този коефициент за България е прогресивен 100 на 124, сега е 100 на 64.

Териториални диспропорции

Специфично вътрешният демографски проблем на България са драстичните териториални диспропорции в страната. Ние имаме акумулация на младо, активно население по осите София – Бургас с отклонението за Варна и София – с. Кулата и огромни обезлюдени и депопулирани ареали – Северозападна, Централна Северна и Североизточна България, Краището, Странджа-Сакар. През 2006 г. испанският демограф Пинила въведе термина демографска пустиня. Това са райони в умерените ширини, където гъстотата на населението е под 10 д/км², което означава, че те не могат да функционират нормално икономически и социално. В България близо 40% от територията вече е демографска пустиня!

Какви са пътищата за излизане от тежката демографска ситуация?

Досега винаги когато се говори за тях, се набляга на раждаемостта, трябва ясно да осъзнаем, че каквито и мерки да приложим (а ние не прилагаме нищо, за съжаление), няма как рязко да вдигнем раждаемостта и да решим демографските си проблеми, защото живеем в свят с ниски репродуктивни нагласи на хората. Необходимо е да насочим усилията си в съвсем друга посока.

Първата и най-важна стъпка е радикална реформа в образователната ни система. Не че тя е толкова лоша, но е формирана за отминалата индустриална и национална епоха, а не за технологичния информационен свят, в който живеем. Ние залагаме на количествени измерители на знанията в свят, в който информацията е навсякъде. Тази образователна система създава стрес и отблъсква децата. В това отношение водещият пример трябва да ни бъде финландският образователен модел, чието мото е: „Ние имаме два пътя, да подготвим децата за изпитите или за живота, ние избираме втория път“. Радващо е, че в България вече функционира пример в тази посока – от три години в община Бургас действа образователният модел „Първокласно начало“, който е точно адаптиран вариант на финландския и съвсем скоро ще даде отлични резултати.

Втората стъпка е реализация. У нас все още съществува един феномен наследство от миналото хората да учат едно нещо, а да работят съвсем друго, което е загуба на време, на средства и на мотивация.

Третата стъпка е доходи. Без ускорено повишаване на доходите няма как да увеличим дела на младото активно население, тъй като в глобалния свят ние се конкурираме с всички останали държави. И няма как с празни обещания и патриотични приказки да задържим младите хора. Съвсем нормално е те да искат достойно възнаграждение за уменията и труда си и ще отидат там, където ще ги намерят. Никой вече не вярва в мантрата, че българският работник е по-малко производителен от европейския и за това получава по-малко.

Четвъртата стъпка е здравеопазване. Вече отбелязахме изключително високите нива на смъртност, за които основна причина е състоянието на здравната ни система. Без овладяването на тази смъртност няма как да обърнем тренда на демографските процеси. Петата стъпка е инфраструктура, и то най вече в изоставащите региони, които са най-сериозно депопулирани. Там е необходима целенасочена държавна намеса, защото колкото и благоприятни да са природоклиматичните условия в райони с напълно разбита като след война пътна инфраструктура, с тотална липса на здравни, социални и образователни заведения няма как да бъдат привлечени образовани, квалифицирани хора в активна възраст.

Шестата стъпка е овладяване на свръхагресията в обществото, създаване на сигурна среда за живот и връщане на вярата в институциите. Една нормална демокрация функционира чрез своите институции и доверие на гражданите в тях. В България има крайно недоверие в институциите и има защо. Друг мит е, че младите хора се интересуват само от финансовите условия, когато избират къде да живеят, работят и създават семейства. Много голямо значение за тях има състоянието на средата, в която ще растат децата им, състоянието на образователната и здравната система, сигурността и доверието в институциите.

Седмата стъпка е проактивна имиграционна политика. Живеем в отворен, глобален свят, в който се конкурираме с всички останали държави, а голямата битка на XXI в. при тези демографски тенденции ще бъде все повече за човешки капитал, защото демографската картина на Европа днес е демографската картина на света утре. И от тази гледна точка битката за човешки капитал ще е определяща за света през този век.

За България единственият път за излизане от агонията на вечната ни демографска криза е увеличаване на дела на младото образовано население. Ако не направим това, към 2050 г. населението на страната ще бъде около 5,5 млн. души, от които приблизително 1,5 млн. в пенсионна възраст и над 1 млн. ромско население, което при сегашната им образователна структура с над 90% по-ниско от средното образование означава, че около 1 млн. от тях няма да могат да се реализират на пазара на труда в една все по-технологична и дигитализирана икономика. Повече от 60% от територията ни ще бъде демографска пустиня, което означава само едно – абсолютен колапс!

И тук не бива да забравяме, че в умерените ширини поради най-благоприятните условия за живот и стопанска дейност продължителен демографски вакуум никога не се е допускал, още повече днес, когато имаме отчетлива негативна промяна на климата в света. А демографски вакуум се запълва само по два начина – или чрез свръхраждаемост, или чрез свръхимиграция, което означава, че ако ние не успеем да оправим демографската си картина и да заселим територията си, тя ще бъде презаселена отвън. Няма как физически територия с толкова благоприятни условия, и то в Европа, да остане дълго обезлюдена!