Струва ли ви се, че напоследък нещата около вас се случват все по-бързо и всичко е все по-динамично? Усещате ли, че все повече изоставате от пазара или от конкурентите, или с технологиите?

Грабнете чаша кафе – в края на текста ще разберете защо точно чаша кафе (може и две-три чаши) – и да се впуснем в изследването на това дали закъсняваме, или времето бърза, дали бързаме, а няма време и дали закъсняваме с малко, или вече ужасно сме закъснели.

Без никакво забавяне ще споделим, че темата за този текст е инспирирана от това, което ни споделиха различни собственици на бизнеси и висши мениджъри в компании от различни сектори през последните няколко месеца. Независимо че с всеки от тях са обсъждани различни теми и аспекти от икономиката и бизнеса, обикновено тези, които са им най-близки и важни, при всички излизаше наяве едно и също нещо: усещането им за това, че светът около тях е станал по-динамичен, нещата се случват по-бързо, а те – изостават. Някои директно го изричаха, а за останалите това можеше да се усети от притесненията им за случващото се у нас и по света. Те са основателни и факторите за това са наистина много: войните наоколо, инфлацията, новият-стар президент на САЩ, промяната на данъците и осигуровките, проблемите при наемането на служители, веригите за доставки, непрекъснатите избори и липсата на редовно правителство, новият бюджет, цената на електроенергията, с колко се е покачила цената на биткойн и останалите криптоактиви, с колко са се покачили цените на акциите на борсите, ефектът от изкуствения интелект, дигитализацията, Шенген, еврозона, големи данни и още много други.

Дали наистина икономическите процеси и икономическата среда са станали по-динамични, или това е само заблуда? За да проверим това, създадохме един прост индекс, чрез който да измерим нивото на динамика на икономическата среда и процесите за българския бизнес. Въпреки че този индекс няма претенцията за изчерпателност и перфектност, той ни помага да идентифицираме периодите на забавяне и забързване на икономическата среда.

Индексът е конструиран като сума от стойностите на 10 показателя и се изчислява на тримесечна база. Стойностите му се изменят от -30 (минимална стойност) до +80 (максимална стойност). Разчитането на индекса е по следния начин:

• за нива от -30 до 0 – икономическата среда и процесите са се забавили, докато бизнесът върви на пълни обороти, реализират се съществени ръстове, а мениджърите имат относително по-малко притеснения от външната среда;
• за нива от 0 до +25 – икономическата среда и процесите са относително спокойни, реализират се умерени ръстове, притесненията на мениджърите от външната среда са умерени към големи;
• за нива от +25 до +80 – икономическата среда и процесите са много динамични, много повече фактори започват да влияят осезателно върху бизнеса, реализират се спадове или ниски до умерени ръстове, условията за бизнес са влошени, има много на брой и различни фактори за притеснения на мениджмънта.

Към сегашния момент са изчислени 51 стойности на индекса, като изчисляването му започва от първото тримесечие на 2012 г. и първата му стойност е +15 (относително спокойна среда), а последното изчисление е за третото тримесечие на 2024 г., което е със стойност +30 (динамична среда). През този период най-високата стойност е +45, постигната през четвъртото тримесечие на 2022 г. и второто тримесечие на 2023 г. Най-ниската стойност е -15, постигната през първото тримесечие на 2016 г.

Индекс на динамиката на икономическата среда и процесите за българския бизнес

Източник: Данни от НСИ (www.nsi.bg) и Евростат (https://ec.europa.eu/eurostat), изчисления на автора

Развитието на индекса през последните 51 тримесечия е циклично, като се струпват по няколко последователни периода със съответно ниски, средни или високи стойности, като всеки такъв период продължава около 10–12 тримесечия.

Например най-ниските стойности на индекса са реализирани последователно от третото тримесечие на 2014 г. до четвъртото тримесечие на 2016 г. Ако се върнем назад във времето, това наистина беше период на силен икономически растеж, политическа стабилност и геополитическа относително спокойна обстановка. Нямаше инфлация, дори се стигна до дефлация, лихвите бяха ниски, по-лесно се намираха служители, а за хоум-офис дори не се говореше. Бизнесът сякаш се развиваше много по-бързо от външните фактори и средата, изглежда, се беше забавила.

През 2017 г. индексът навлезе в зоната на спокойно и умерено развитие, което продължи три години (до края на 2019 г.). Появиха се външни фактори, които бяха като резултат от относително силното представяне на бизнеса и икономиката през предходния период. Разходите за труд започнаха да се повишават повече в сравнение с номиналния ръст на БВП, появи се умерена инфлация, повиши се максималният осигурителен доход, съответно се повишиха разходите за осигуровки, а след това и минималната работна заплата.

Този период на умерени стойности на индекса можеше да продължи и по-дълго, ако не беше Ковид-19. Последва двугодишен период, през който индексът се луташе между по-високите стойности на фазата на умерено развитие и по-ниските стойности на фазата на динамично развитие, т.е. между +15 и +25 единици. Спадовете на реалния БВП с продължаващото нарастване на разходите за труд и осигуровките бяха основните фактори за по-високите стойности на индекса. Инфлацията също продължаваше да се проявява в отделните тримесечия, а от средата на 2021 г. започнаха политическата нестабилност и серията от парламентарни избори. Работата от вкъщи и нежеланието на голяма част от служителите да се върнат в офиса също оказа своето влияние.

От четвъртото тримесечие на 2021 г. нататък индексът не е спадал под нивото от +25 единици. Дванадесет последователни тримесечия (това се равнява на три години) индексът отразява силно динамична икономическа среда. Първо се повиши цената на електроенергията, след това инфлацията избухна и докато в България продължаваше политическата нестабилност, в Украйна започна война, по-късно и в Близкия изток. Гъвкавото работно време и работата от вкъщи вече са стандарт, минималната работна заплата и максималният осигурителен доход продължиха да се покачват, а новите технологии направо избуяха: първо бяха блокчейн и големи данни, след това дигитализацията в различните ѝ форми, докато се стигне до изкуствения интелект и широкото му разпространение. И докато ЕЦБ започна ударно да повишава основните лихви, за да се бори с инфлацията, пазарите на акции реализираха възвръщаемост много над 15% на годишна база, което провокира въпроси от типа: „Защо ли да не спра да се занимавам с бизнес и да инвестирам всичко на борсата? Не само че няма да се ядосвам, а ще изкарвам много повече“.

Динамиката на икономическата среда и процесите в икономиката наистина е много висока през последните три години. Истинска Динамикономика. И по всичко личи, че Динамикономиката ще продължи през следващата година. Перспективите за ръст на БВП са относително ниски, политическата нестабилност вероятно ще продължи, геополитическата обстановка има шанс малко да се успокои. Данъчната система също започва да се изменя и можем да очакваме повишаването на някои данъци през следващите години, при това не само под формата на нарастване на минималната работна заплата и максималния осигурителен доход. Не на последно място – не забравяйте за инфлацията. Веднъж като се появи, тя може за кратко да се покрие, но не след дълго отново се проявява. За 2025 г. инфлационният риск отново ще бъде на дневен ред, при това в условията на забавящи се икономики в ЕС.

Вероятно вече сте на последните глътки кафе и е време да споделим защо ви посъветвахме да си вземете чаша, две или три. Причината е, че цената на кафето на борсите буквално изхвърча в Космоса през последната година. Само през ноември то поскъпна с над 30%, докато цената на биткойн скочи само с 25%. Затова, докато още не са му вдигнали цената и у нас (между другото, този процес вече започна), наслаждавайте се на последните капки по-евтино кафе, докато наоколо е Динамикономиката.

Още един съвет, ако се чудите какво да правите по време на Динамикономика. Всъщност съветите са два. Първият е да не стоите на едно място, а да се огледате за нови бизнес възможности. В условията на Динамикономика хоризонтът рязко се свива, периодите за инвестиция и реализиране на възвръщаемост също стават по-кратки. Трябва да се действа бързо, затова е важно винаги да имате наличен ресурс. Това ни води към втория съвет: поддържайте висока ликвидност. Ликвидността за бизнеса в условията на Динамикономика е като кислорода за атлетите. Най-дълго тича този, който може правилно да диша.

А ако все още си мислите, че само вие сте закъснели, имайте предвид, че и този текст беше предаден със закъснение... въпреки многото изпито кафе.

Индекс на динамиката на икономическата среда и процесите за българския бизнес – методика

Индексът се изчислява като сума от стойностите на десетте показателя по следната формула:

I=k=110Fk

Където:

I – стойност на индекса за съответното тримесечие

Fk – стойност на к-тия показател за съответното тримесечие

Показателите, които са включени в индекса, са следните:

Показател 1: Темп на изменение на реалния БВП

Възможните стойности за този показател са:

• -5 (при темп на изменение от над 3% на годишна база);
•  0 (при темп на изменение по-голям от 0, но по-малък от 3% на годишна база);
• +5 (при отрицателен или нулев темп на изменение).

Показател 2: Относително изменение на индекса на разходите за труд спрямо номиналното изменение на БВП за съответното тримесечие

Възможните стойности за този показател са:

• -5 (при темп на изменение на индекса на разходите за труд, който е по-малък от темпа на изменение на номиналния БВП на годишна база);
• 0 (при темп на изменение на индекса на разходите за труд, който е равен на темпа на изменение на номиналния БВП на годишна база);
• +5 (при темп на изменение на индекса на разходите за труд, който е по-голям от темпа на изменение на номиналния БВП на годишна база).

Показател 3: Инфлация, измерена чрез изменението на тримесечния ХИПЦ спрямо същото тримесечие на предходната година

Възможните стойности за този показател са:

• -5 (при годишно изменение на ХИПЦ по-малко от 0%);
• 0 (при годишно изменение на ХИПЦ между 0% и 2%);
• +5 (при годишно изменение на ХИПЦ между 2% и 5%);
• +10 (при годишно изменение на ХИПЦ над 5%).

Показател 4: Политическа стабилност

Възможните стойности за този показател са:

• 0 (при избрано редовно правителство от парламентарно мнозинство);
• +5 (при политическа криза и назначено служебно правителство).

Показател 5: Геополитическа обстановка

Възможните стойности за този показател са:

• 0 (при състояние на мир и липса на военни конфликти близо до България);
• +5 (при затихващи или географски ограничени военни конфликти близо до България);
• +10 (при избухването на военен конфликт близо до България).

Показател 6: Цена на електрическата енергия за стопански потребители

Възможните стойности за този показател са:

• -5 (при спад на цените на електроенергията с повече от 10% на годишна база);
• 0 (при спад на цените на електроенергията под 10% или нарастване на цените на електроенергията с до 10% на годишна база);
• +5 (при нарастване на цените на електроенергията с от 10% до 25%);
• +10 (при нарастване на цените на електроенергията с над 25%).

Показател 7: Изменение на цените на акциите на капиталовите пазари (измерен чрез индекса S&P 500).

Възможните стойности за този показател са:

• -5 (при спад на цените на цените на акциите на капиталовия пазар за съответното тримесечие, спрямо предходното);
• 0 (при ръст на цените на акциите на капиталовия пазар с до 3,75% за съответното тримесечие, спрямо предходното);
•  +5 (при ръст на цените на акциите на капиталовия пазар от 3,75% до 11,25% за съответното тримесечие, спрямо предходното);
• +10 (при ръст на цените на акциите на капиталовия пазар с над 11,25% за съответното тримесечие, спрямо предходното).

Показател 8: Основна лихва (в евро, определяна от ЕЦБ)

Възможните стойности за този показател са:

• -5 (ако ЕЦБ намали лихвите поне веднъж през съответното тримесечие с минимум 0,25%);
• 0 (ако ЕЦБ запази лихвените равнища);
• +5 (ако ЕЦБ веднъж повиши лихвите през тримесечието с минимум 0,25%);
• +10 (ако ЕЦБ повиши две или повече пъти лихвите през тримесечието с минимум 0.25% при всяко повишение).

Показател 9: Разходи за осигуровки

Възможните стойности за този показател са:

• 0 (при запазване на минималната работна заплата и максималния осигурителен доход);
• +5 (при нарастване на един от двата под-показателя: минимална работна заплата или максимален осигурителен доход);
• +10 (при нарастване на минималната работна заплата и максималния осигурителен доход);

Показател 10: Организация на работата и нови технологии

Възможните стойности за този показател са:

• 0 (при запазване на условията на работа и няма налични технологии, които значително да променят работния процес);
• +5 (при въвеждане на гъвкаво работно време/хоум-офис и наличие на технологии – вкл. изкуствен интелект, цифровизация и др.).