Състоянието на пазара на труда е един от безспорните индикатори както за представянето на икономиката и нейните водещи сектори, така и барометър за очакванията и нагласите на компаниите за бъдещите периоди. В тази връзка заетостта и икономическата активност в България продължиха да отчитат високи стойности през 2023 г., а безработицата регистрира равнище от малко над 4%, каквото беше и година по-рано.

Все пак последните данни на Националния статистически институт (НСИ) от края на 2023 г. показват признаци на промяна в тренда – нараства вероятността през миналата годината безработицата да регистрира лек ръст спрямо 2022 г. Това може и да е индикация за вече започнало, макар и все още едва доловимо на пръв поглед охлаждане на пазара на труда, което от своя страна да се пренесе и в първите месеци на тази година.

Така например броят на безработните се увеличава с 12,6%, или с 14 хил., в периода юли-септември 2023 г. на годишна база. Успоредно с това отново по данни от наблюдението на работната сила на НСИ в сравнение с третото тримесечие на 2022 г. броят на заетите в страната намалява с 1,2%. Зад този лек спад обаче прозира разнородно представяне по икономически дейности. Така например броят на заетите в сферата на създаване и разпространение на информация и творчески продукти и далекосъобщенията, в който се включва секторът на информационните и комуникационните технологии, отчита ръст от 13,5%, докато заетите в административни и спомагателни дейности намаляват с близо 13%. Този сектор обхваща разнороден вид дейности като отдаване под наем на движимо имущество, посредничество при наемане на работа, посредничество в туризма, поддръжка на сгради, охрана, както и дейности по обслужване на клиенти и администриране на бизнес процеси в т.нар. колцентрове. И докато тези два бранша не са сред водещите по брой служители, интерес представлява динамиката в индустрии с голям брой заети като преработващата промишленост, търговията и ремонта на превозни средства и строителството – средният спад в общия брой заети и в трите сектора през третото тримесечие на 2023 г. спрямо същия период на година по-рано е близо 3%.

Източник: НСИ 

Източник: НСИ 

Актуалните статистически данни потвърждават, че през 2023 г. разходите за труд продължават да нарастват във всички сектори, макар и с различен темп. И нещо още по-важно, измерени на тримесечна база спрямо същия период на предходната година разходите за труд нарастват с двуцифрени темпове за девето поредно тримесечие, като това се наблюдава в индустрията, строителството и услугите. През 2023 г. се запазва тенденцията разходите за труд в промишлеността да нарастват по-бързо както спрямо средния ръст за всички икономически дейности, така и в сравнение със секторите на услугите и на строителството. По темп на прираст водеща роля в индустрията през първите девет месеца на 2023 г. има преработващата промишленост, а в сектора на услугите най-сериозен ръст отчитат разходите за труд в хотелиерството и ресторантьорството, както и в дейности, свързани с транспорт и логистика. Тук следва да се отбележи, че ускореният темп на нарастване на разходите за труд именно в посочените сектори вероятно е и в резултат на процеси по изсветляване на бизнеса в тези сфери.

Източник: НСИ 

Тази динамика в ръста на разходите за труд, която е значително по-висока от ръста на брутния вътрешен продукт през 2023 г. (прогнозна стойност от 2% според есенната икономическа прогноза на Европейската комисия), както и от ръста в производителността на труда, е продиктувана от взаимодействието на редица фактори – относително ниската стартова база в сравнение с другите икономики в Европейския съюз, която води до ускоряване на процеса на догонване на доходите, особено в светлината на високите инфлационни равнища през 2022 г. и разбира се, повсеместния недостиг на работна сила, което неминуемо тласка възнагражденията в посока нагоре.

В крайна сметка, ако трябва да се даде кратък отговор на въпроса как ще се развие пазарът на труда по сектори през 2024 г. то той би бил – разнородно. Забавянето в износа, което започна през второто тримесечие на миналата година след експертно силната 2022 г., е много вероятно да продължи и през тази година поради очакванията за продължаващо слабо представяне на някои от основните външнотърговски партньори. Това неминуемо ще се отрази на тези промишлени отрасли, чиято дейност е ориентирана предимно за чуждестранните пазари, и прогнозите са именно там да станем свидетели на задържане в нивата на нови назначения и респективно на ограничаване на темпа на нарастване на възнагражденията. От друга страна, запазването на ръста в индивидуалното потребление, макар и с по-нисък интензитет, паралелно с мерките за изсветляване на бизнеса е много вероятно да продължат да водят до увеличаване на разходите за труд в сектори, ориентирани към вътрешния пазар, както и в такива, в които се очакват значителни публични инвестиции по линия на европейското и националното финансиране.