През тази година изпитвам изключително противоречиви чувства относно зашеметяващия ръст на цените на златото, особено след скорошния рязък обрат.

От една страна, не бих се изненадал, ако този спад се окаже началото на края на ралито. От друга, разбирам и хората, които смятат обратното: че този спад е просто кратка корекция в рамките на продължаваща мощна тенденция, при която цената на златото достига исторически върхове, докато пазарите се приспособяват към сложни и дълбоки промени в световната парична и финансова система.

Нека започнем с аргументите на „мечките“. Очевидно е, че зашеметяващият възход на златото, който надминава дори подхранваното от големите технологични компании движение на NASDAQ, е емблематично за поведението, характерно за балон, при което инерцията се самоподдържа. Щом веднъж се прояви FOMO („страхът да не изпуснеш възможността“), дори незначителни или несвързани събития могат да засилят еуфорията. Въпросът следователно е дали тези обосновки могат да издържат на критичен анализ.

Исторически обоснованата причина за притежаването на злато е ролята му на защита срещу инфлацията. Но макар това да има смисъл в дългосрочен план, то не обяснява внезапния ръст през 2025 г. Като се има предвид, че по-голямата част от скока в цената настъпи, след като щатският долар вече беше отбелязал спада си за 2025 г. и след като доходността по американските облигации беше значително намаляла в резултат на подобряването на перспективите за инфлацията и инфлационните очаквания в САЩ, разбирам защо някои коментатори го определят като балон.

А сега нека разгледаме аргументите на „биковете“. Много добре си спомням редица моменти по време на активната ми кариера във финансите, когато имах позитивни очаквания за златото. Един такъв период беше през 1995–1996 г., когато бях главен валутен стратег в Goldman Sachs. Тогава много анализатори вече изразяваха опасения относно високия и бързо нарастващ държавен дълг в Съединените щати и други водещи икономики. Като се прибави и вероятността този дълг да бъде „обезценен“ чрез парична политика, имаше напълно логичен аргумент в полза на инвестициите в злато.

Спомням си, че купих кол опция, за да изразя увереността си в тази позиция. Но след няколко месеца цената на златото почти не се промени и реших да ограничa загубите си, преди изтичането на времето напълно да обезцени опцията.

Имах по-късно и друг подобен период, когато бях председател на отдела за управление на активи в Goldman Sachs. Опитвах се да насърча някои от нашите анализатори и инвеститори да мислят по-свободно относно разпределението на активите и да не се ограничават от традиционните показатели и обичайното разпределение 65/35% между акции и облигации.

Един от колегите ми, Джеймс Рисдейл, откликна, като създаде интересен неконвенционален модел с обща възвръщаемост, без ограничения, който разглеждаше по-широк набор от активи от ерата на плаващите валутни курсове. Любопитното беше, че този модел предполагаше голяма експозиция към злато, много по-висока от това, което всеки освен един „златолюбител“ (или фанатик с конспиративно мислене), би сметнал за разумно.

Не е изненадващо, че когато обсъдихме модела с нашите опитни инвестиционни специалисти, те прецениха, че той много трудно може да се реализира на практика. Просто беше твърде рисков и твърде необичаен, за да спечели доверие. Въпреки това във финансите и инвестициите винаги е съществувало едно интригуващо субективно измерение – и именно тази гледна точка може да ни помогне да разберем откъде идва днешният ентусиазъм на „биковете“ по отношение на златото.

Като опитен анализатор на валутните пазари напълно разбирам защо големите притежатели на валутни резерви – сред които на първо място Китай и Русия – са взели стратегическото решение да насочат по-голяма част от тях към злато. Разбирам също защо биха насърчили и другите членове на групата БРИКС, обединяваща основните нововъзникващи икономики, да постъпят по същия начин. Те никога не са крили намерението си да създадат алтернатива на международната парична система, базирана на щатския долар.

Но може да има и по-прозаично обяснение. Опитът ми от валутните пазари ме е научил, че валутите обикновено претърпяват циклични отклонения в цените си в зависимост от движението на реалните лихвени проценти. Когато Федералният резерв на САЩ започне да разхлабва паричната политика, а инфлационните очаквания не са се понижили значително, доларът отслабва; когато Фед затяга политиката, доларът поскъпва. Освен това същият модел, изглежда, се проявява не само при другите основни валути, но и при цената на златото. Когато реалните лихвени проценти във всички икономики от Г-7 намаляват, златото извлича полза.

В днешния контекст, ако пазарите смятат, че централните банки ще пристъпят към значително по-голямо разхлабване на паричната политика – или поне няма да продължат да я затягат, – въпреки липсата на подобрение в основната инфлация по-високата цена на златото напълно съответства на исторически наблюдавания модел.

Нямам представа дали аргументите на „мечките“ или на „биковете“ ще надделеят – особено що се отнася до следващите 5–10% движение в цената – и едва ли някой знае. Но със сигурност ще следя внимателно развитието – и ще бъда с отворено съзнание за това, което ще видя.

© Всички права запазени. Project Syndicate, 2025.

*Материалът не представлява препоръка за покупко-продажба на ценни книжа.