През тази година изпитвам изключително противоречиви чувства относно зашеметяващия ръст на цените на златото, особено след скорошния рязък обрат. От една страна, не бих се изненадал, ако този спад се окаже началото на края на ралито. От друга, разбирам и хората, които смятат обратното: че този спад е просто кратка корекция в рамките на продължаваща мощна тенденция, при която цената на златото достига исторически върхове, докато пазарите се приспособяват към сложни и дълбоки промени в световната парична и финансова система. Нека започнем с аргументите на „мечките“. Очевидно е, че зашеметяващият възход на златото, който надминава дори подхранваното от големите технологични компании движение на NASDAQ, е емблематично за поведението, характерно за балон, при което инерцията се самоподдържа. Щом веднъж се прояви FOMO („страхът да не изпуснеш възможността“), дори незначителни или несвързани събития могат да засилят еуфорията. Въпросът следователно е дали тези обосновки могат да издържат на критичен анализ. Исторически обоснованата причина за притежаването на злато е ролята му на защита срещу инфлацията. Но макар това да има смисъл в дългосрочен план, то не обяснява внезапния ръст през 20...