Как да спрете да обмисляте и да започнете да действате?

Когато става въпрос за постигане на големи цели, почти всеки успял човек дава един и същ съвет – трябва да предприемете действия и да го правите последователно. На теория това е просто. На практика обаче съществуват множество пречки, които затрудняват следването на този съвет.

Една от тези пречки е склонността към прекомерно обмисляне – черта, която за съжаление е присъща на много хора, постигащи високи резултати. Знаете какво трябва да направите, но се тревожите, че постъпвате погрешно. Или може би оказвате върху себе си такъв силен натиск да успеете, че самата мисъл за първата стъпка ви плаши, тъй като се страхувате, че няма да се справите добре.

Това е омагьосан кръг и ако сте човек, склонен към прекомерни анализи, а същевременно имате големи цели, съпротивата срещу предприемането на действия може да бъде парализираща. Съществуват обаче начини да се научите да действате, дори когато сте попаднали в този капан.

Установете причините за прекомерното обмисляне

Първата стъпка е да разберете каква е причината за склонността ви да анализирате нещата твърде дълго.

Психологът по организационно развитие Шарън Спано смята, че причините за прекаленото обмисляне често попадат в две категории.

„Работя с клиенти, които буквално са устроени по този начин – част от мозъка им просто взема решения по-бавно. Те се нуждаят от много информация и време“, казва тя. В такива случаи понякога е достатъчно просто да осъзнаят това, за да променят поведението си. Така те могат да уловят момента, в който проявяват тази склонност, „по-рано, а не по-късно, и да направят различен избор“, допълва Спано.

Ситуацията обаче е различна при хората, които бъркат процеса на вземане на решение с прекаленото обмисляне и отлагането, отбелязва Спано. Тя дава пример с инженер, който е проявявал перфекционизъм в началото на кариерата си, когато е работил като подизпълнител. Когато по-късно се е заел с изграждането на собствена компания, тази черта го е възпирала.

Това е въпрос, свързан с личностното развитие, обяснява Спано. Това е моментът да се задълбочите и да си зададете няколко въпроса: „Какво ме кара да анализирам дадено нещо прекалено много? Дали става въпрос за компетентността ми, за имиджа ми или за страх от провал?“

Джоландър Хедли, коуч по лидерско развитие и основател на училището по изкуства „Joe’s Academy of Music“, познава отлично това чувство. Тя си спомня случай, в който академията ѝ е имала възможност да изнесе представление в „Карнеги Хол“. „На ум си казвах: „Е, още не сме достатъчно добри; не сме готови“, споделя Хедли.

„Така пропуснах възможността академията ми да се изяви в „Карнеги Хол““, добавя тя.

 Помислете на какво сте способни (или какво е възможно)

След тази случка Хедли осъзнава, че трябва да промени начина си на мислене. Много хора, стремящи се към високи постижения, се страхуват да допуснат грешка, защото „съществува схващането, че ако се провалиш, не си успял“, казва тя.

„Това е далеч от истината. Често провалът не е противоположност на успеха; понякога той е просто част от пътя.“

Вместо да се съсредоточава върху това какво може да се обърка, Хедли се научава да взема решения, като си припомня на какво е способна. Вместо да мисли „Не сме достатъчно добри“, тя се учи си казва: „Справяме се добре с това, което правим. Това е причината изобщо да ни поканят“.

Точно такъв подход прилага, когато академията ѝ получава покана да подаде предложение за съвместна работа с училищни райони. Първоначалната ѝ реакция е, че не са напълно готови.

Но този път, вместо да мисли за това, което им липсва, Хедли се пита: „Какво трябва да започна да правя?“ Тя привлича други хора, за да придвижи нещата напред, и делегира задачи и проекти. Тази промяна в нагласата я подтиква към действие.

Осъзнайте цената на прекомерното обмисляне

Хедли си припомня също, че всяко действие, което не предприема заради прекомерните анализи, води до загуба на напредък и възможности. Много хора, които имат сериозни постижения, могат погрешно да възприемат твърде дългото обмисляне или отлагането като стремеж към съвършенство, отбелязва Спано. Тя обяснява, че те не си дават сметка как нерешителността и склонността им да отлагат всъщност струват скъпо на хората около тях.

Спано работи с този тип хора, за да ги накара да осъзнаят цената на подобен начин на мислене. Възможно е например да вършат много неща, но дали са ефективни? Дали не забавят напредъка на колегите си или не затрудняват останалите в предприемането на действия, които реално биха ги придвижили напред?

Тя посочва, че воденето на дневник е полезна практика, когато усетите, че сте попаднали в капана на прекомерното обмисляне. В такива моменти помислете за резултатите, които постигате – или не успявате да постигнете. Ако работите по задача, включваща и други хора, каква е реакцията на околните?

Отбелязвайте напредъка и движението напред, а не стремежа към съвършенство

За Хедли най-голямата промяна към това да бъде човек на действието, а не някой, който прекалено много анализира нещата, се състои в това да се съсредоточи върху напредъка и движението напред.

Амбициозните хора често смятат, че трябва да са измислили всичко докрай, преди да се предприемат действия, „но стремежът към съвършенство не означава да чакаме нещата да станат идеални – защото, честно казано, те може никога да не бъдат такива; такъв е животът“, казва тя.

Напредъкът идва от това постоянно да даваш най-доброто от себе си и „да се усъвършенстваш, докато го правиш“, отбелязва Хедли. Тя е разбрала, че може да постигне това само ако се съсредоточи върху правилните действия, които наистина имат значение, вместо да се опитва да отметне „всичките 25 точки от списъка със задачи“.

След като определите тези стъпки, Хедли съветва да ги превърнете в конкретни действия и да ги планирате в календара си. Тя също така препоръчва да намерите начин да поддържате лична отговорност – било то чрез поставяне на крайни срокове или чрез ангажиране на друг човек, който да следи напредъка ви.

Хедли също така подкрепя идеята да се отбелязва напредъкът, вместо да се фокусираме единствено върху завършването на всичко преди произволно избран краен срок (като например края на годината). Целта ви, казва тя, трябва да бъде да завършите годината (или какъвто и да е друг период, който сте си определили) със „съзнанието, че целенасочено сте се приближили към това, което е най-важно за вас“.

Ангажирайте се с изграждане и следване на здравословни навици

Освен ума, тялото също играе роля в борбата с прекомерното обмисляне и ви помага постоянно да вършите нещата, които са важни за вас. Отделяте ли достатъчно време за почивка и освобождаване от стреса? Спите ли достатъчно? Спортувате ли? Продължителната работа и недоспиването, например, могат да доведат до порочен кръг от негативни мисли и трудности при успокояването, обяснява Спано.

Хората, които изпитват липса на мотивация за действие, може несъзнателно да страдат от бърнаут и емоционално изтощение, казва Хедли. Те трябва да намерят начин да поставят здравословни граници, така че да не казват „да“ на всичко.

В крайна сметка, предприемането на последователни действия изисква да го правите по начин, който е устойчив за вас. „Успехът изисква целенасочена почивка“, казва Хедли.

………….

Аниса Пурбасари Хортън за FastCompany.com

Редактор: Георги Георгиев