Господин Лакайе, как забавянето на две от най-големите икономики – Германия и Китай – ще се отрази на световната икономика?

Китайската икономика се забавя заради предизвикателствата в сектора на недвижимите имоти. В същото време глобалният производствен сектор е много слаб и китайският експорт пострада. Въпреки това китайската икономика расте с около 4–4,5%. Това забавяне всъщност представлява по-здравословен икономически растеж в сравнение с това, което наблюдавахме в миналото.
От друга страна, икономическото забавяне на Германия се дължи на множество различни причини. Първата, очевидно, е, че производственият сектор в Германия e уязвим в момента. Той е отслабен от енергийната политика на германското правителство, от забавянето в Китай, което води до свиване на износа; от агресивните регулаторни тежести, наложени от Европейския съюз.

Смятате ли, че планът на Драги адекватно очертава основните проблеми на Европа, свързани с конкурентоспособността на континента?

Смятам, че планът на Драги анализира икономиката и прави добра диагностика на проблемите. Аз не бих препоръчал обаче решенията, които той предлага – като например централизирано планиране и много големи инвестиции, насочвани от група централни плановици. Това вероятно няма да проработи. Проблемът на Европейския съюз, който той анализира много подробно, е слабата му конкурентоспособност заради агресивните регулации и данъчна система. Тези два елемента вредят на иновациите, инвестициите и растежа в еврозоната и в Европейския съюз като цяло.

Но Драги също препоръчва намаляване на регулациите.

Да, но не казва как. Той казва, че препоръчва намаляване на регулациите. Чудесно. Как?

Проблемът е, че когато говориш с политици от Европейския съюз, те винаги се опитват да се представят като много полезни, защото въвеждат огромно количество законодателство и регулаторни инициативи. Не виждам политическа воля това да се случи.

Как Европа може да намери баланс между регулацията, защитата на потребителите и компаниите и стимулирането на предприемачите и развитието на технологиите? Например голяма част от американските технологични гиганти бяха глобени от ЕС заради нарушаване на поверителността на данните или на антитръстовите правила.

Нека се опитам да опровергая концепцията за некоректното използване на данни.

Ако наистина вярвахте, че американските технологични компании използват вашите данни некоректно, никога не бихте ги използвали.
В момента, в който някой друг предостави по-добра услуга и същевременно хората усетят, че тази компания не се справя добре, тя ще изчезне. Много хора, включително Драги, казват: „О, но те са твърде големи, това е невъзможно“. Е, спомнете си Yahoo, спомнете си Sony, спомнете си Philips, спомнете си толкова много компании. Склонни сме да преувеличаваме сегашната ситуация, без да разбираме, че причината да предпочитаме X, Google, Meta е, че ние избираме. И че можем да използваме други алтернативи, включително и да не ги използваме.

Изглежда, ЕС има директна политическа воля да не допуска стартъпите и технологичните компании да станат големи.
Между другото, вие сте в България. В България имате процъфтяващ технологичен сектор. Тези компании без проблем стартират в Европейския съюз, но след това започват да носят бремето на прекомерните регулации и данъци.

Смятате ли, че това ще се промени като политика в близко бъдеще?

Не, това няма да се случи.

В София виждате чудесни технологични компании навсякъде. Има млада популация, която инвестира, стартира нови бизнеси, прави страхотни неща. Отидете в Словения, Словакия, отидете в Естония, в самата Франция. Европейският съюз няма проблем със стартъпите, с иновациите, с таланта и с технологичното ноу-хау. Проблемът е в политиката, която прави невъзможно тези компании да преминат от стартъп фазата до мултимилиардни гиганти.

А те биха могли, защото имаме пазар, имаме талант, имаме възможности. Имаме всичко освен регулацията и данъчната система.

Споменахте данъците. Пьотр Серафин, новият комисар на ЕС по бюджета, каза, че има вероятност да бъде въведен единен данък за целия ЕС. Смятате ли, че това е реалистично и е правилният път за Общността?

За съжаление, смятам, че е реалистично в смисъл, че е много вероятно да го направят, но това не е правилният път за Европейския съюз.

Европейският съюз, изглежда, се опитва да решава всичко с повече регулации и повече данъци. А те водят до стагнация, която е последвана от още повече данъци и регулации. Така се получава низходяща спирала. Това няма да сработи и със сигурност ще навреди много сериозно на производствения сектор на Общността.

Откъде ще дойдат средствата за необходимите инвестиции?

Има много капитал по света. Има 107 трилиона долара в световен мащаб, готови да бъдат инвестирани в следващата NVIDIA, следващия Google или Facebook.

Добре, но Европа в момента, особено след изборите в САЩ, се нуждае от значителни инвестиции в отбрана, технологии, зеления преход и реиндустриализацията. Според вас какъв би бил подходящият източник на финансиране за тях?

Просто да не правим още един Next Generation EU, още един план „Юнкер“, още един план „Работни места и растеж“. Просто да не го правим, защото това не работи. Така че да не го повтаряме, но с по-голям мащаб, както казва господин Драги. Не, това, от което се нуждаем, е премахване от горе надолу и подход от долу нагоре към инвестициите. Няма проблем, абсолютно никакъв проблем, да се намерят инвеститори, които искат да инвестират в европейски компании.

Между другото, ЕК се готви да въведе директива, според която Европейската комисия ще има право на вето върху чуждестранните инвестиции. Така че ще стане дори по-зле. Ще стане по-зле, преди да стане по-добре.

За да расте една икономика, са нужни хора, технологии и капитал. Европа страда от недостиг на хора и недостатъчни инвестиции в технологии. На какво може да разчита в бъдеще, за да се конкурира със САЩ и Китай?

Нещата, които правят Съединените щати и Китай, а ЕС не прави, са: 

Насърчават и подкрепят създаването на богатство.

Не се намесват в производствените и иновационните процеси.

Имат много по-широка и по-гъвкава регулаторна и данъчна среда.

Къде виждате изход от тази ситуация?

Хората. Гражданите трябва да спрат да гласуват за това. Много е лесно и много трудно. Просто да спрем. Да кажем на нашите депутати, на нашите политици в Европейския парламент: стига, достатъчно. И това ще се случи. Политиците не са зли герои, дошли от НЛО. Политиците реагират на това, което хората изискват от тях. Така че, ако хората излязат и кажат: „Стига толкова. Това трябва да е краят“. И това ще бъде краят. Между другото, аз съм голям защитник на Европейския съюз. Европейският съюз реагира. Проблемът е, че реагира твърде бавно и твърде бюрократично.

Да поговорим за хората – другия фактор. Как трябва да се разреши демографският проблем в Европа – още повече, като вземем предвид антиимиграционните настроения в много от страните членки?

Демографският проблем в Европа има много различни аспекти.

Първо, културен аспект. Много хора не искат да имат деца. Това е нормално. Не може да го променим. Това е културно решение. Следователно това не е въпрос на ресурси.

Нека имаме солидна, добре обмислена, добре планирана имиграционна политика. В момента тя не е такава. Не можете да имате напълно отворени граници и социална държава.

И понеже аз съм радетел на Европейския съюз, искам те да поправят проблема, преди хората да решат да разрушат къщата от карти.

Очаквате ли пренареждане на световните икономики?

Не, не мисля.

Като цяло бих казал, че почти всички или голяма част от гражданите на Общността харесват идеята за ЕС.

Но понеже харесваме идеята за Европейския съюз, искаме проблемите, които не работят, да бъдат решени. Огромната част от гражданите му виждат ползите от него. Например България сега е различна планета отпреди да влезе в ЕС. Подобрението е толкова феноменално и толкова голямо. Искам повече от това.

Мисля, че Европейският съюз трябва да вземе пример от България, Естония, Словения, Словакия, от всички тези страни, които са израснали, привлекли са инвестиции, правят неща, които са в рамките на ЕС, но които наистина стимулират растежа.

Какво въздействие ще има президентство на Тръмп тук, в Европа? На много икономически форуми експерти бяха много предпазливи в прогнозите си, подчертавайки, че всичко зависи от изборите в САЩ.

Това е извинение. И сега оттук нататък лидерите на ЕС ще обвиняват за всичко Тръмп. Това се случи с Рейгън. Случи се с Клинтън. Това е извинение. Трябва да си решим проблемите и да забравим за американците. Те ще се справят. Америка ще се справи с Тръмп, защото знаем, че се справи добре през четирите години, когато той беше президент. И също така знаем, че през тези четири години, пррез които той беше на власт, Европейският съюз също се справи добре.

Политиците в Европа и в Латинска Америка винаги използват промяната в президентството на Съединените щати като извинение, за да прикрият собствените си проблеми.

Доналд Тръмп е преговарящ и той ще преговаря, както вече го е правил.

Изглежда, че сме много щастливи да използваме външния враг в политическите дебати. Нашата автомобилна индустрия се справя зле заради Китай. Нашата автомобилна индустрия може да се конкурира перфектно с Китай. Проблемът е в регулациите, данъците и погрешните екологични политики.

Нашето земеделие се справя зле заради Х и У държави. Ние винаги използваме тази концепция за външния враг, когато това няма никакъв смисъл. Защото най-протекционистките сили са в ЕС. Никой не е по-протекционистичен от ЕС.
Така че, това, което трябва да направим, е просто да се върнем две стъпки назад и да кажем, добре, какво направихме? Всички ние.
 

Даниел Лакайе е един от най-влиятелните икономисти в Европа. Автор е на редица финансови и икономически бестселъри. Има докторска степен по икономика. Притежава CIIA (Certified International Investment Analyst) и има следдипломна квалификация от IESE, както и магистърска степен по икономически изследвания. Член е на консултативния съвет на фондация „Рафаел дел Пино“.