Ефективните алтруисти вярват, че мисията им е да допринасят за успеха на другите по възможно най-добрия начин. Някои стигат до крайности – може например да изберат най-високоплатената работа, като след това даряват богатството си на проверени благотворителни организации, за които се знае, че спасяват най-много човешки животи на дарен долар. Един от най-известните ефективни алтруисти, Сам Банкман-Фрийд, в момента обаче е подсъдим за измама.

В новата си книга „В търсене на безкрайността“ известният финансов журналист Майкъл Люис рисува Банкман-Фрийд с откровена симпатия – като изключително умен, хуманен, но емоционално осакатен човек. Макар на пръв поглед да изглежда, че му липсва способност за емпатия, той вярва в идеите на ефективните алтруисти. Спира да яде месо заради страданието на животните, ангажира се да минимизира и човешкото страдание – включително, като подкрепя борбата със заплахи за съществуването на човечеството като например неконтролируемия изкуствен интелект.

Банкман-Фрийд завършва физика в Масачузетския технологичен институт, след което започва работа в компанията за трейдинг Jane Street. Там много бързо придобива опит в арбитража на малки ценови разлики между активите. Оказва се, че е доста добър в бързото идентифициране, изчисляване и реализиране на хазартни рискове. Банкман-Фрийд напуска Jane Street в търсене на по-ефективно приложение на таланта си и скоро забелязва, че разликите в цените на пазарите на криптовалути са много по-големи, но професионалистите странят от тях заради лоша организация и липсата на регулации. Тогава основава хедж фонда Alameda Research, за да спечели милиони долари, като прилага арбитражните стратегии на Jane Street на по-плодородни ловни полета.

Тъй като знае, че криптопазарът се нуждае от по-добре организирана борса, която би привлякла професионалните трейдъри, Банкман-Фрийд възлага на приятеля си Гари Уанг да напише код за FTX. Борсата може да бъде изключително печеливша, защото получава процент от всяка сделка, без да поема (голям) риск: когато цените на активите се движат в грешната посока, клиентите губят обезпечението си. FTX въвежда иновация, като затваря сделките изключително бързо, за да сведе до минимум риска обезпечението на даден търговец да не е достатъчно, за да покрие загубата му, защото в противен случай загубата би „заразила“ и другите търговци. Задачата на борсата е да свързва купувачи и продавачи, но все пак се изисква критична маса от трейдъри, за да бъде задоволено търсенето и от двете страни. Поради наличието на десетки криптоборси Банкман-Фрийд се нуждаел както от привличане на клиентите им към FTX, така и от привличане на възможно най-много новаци към криптотърговията.

С характерния си логичен ум Банкман-Фрийд си налага да преодолее склонността си да работи сам и инвестира огромни количества от времето и парите си, за да разпространи информация за борсата. Отделя часове в представяния на FTX по телевизията и хвърля куп пари за реклама чрез известни личности като куотърбека от НФЛ Том Брейди, онлайн инфлуенсъри и финансови гурута. Дарява големи суми за кампаниите на политици – и демократи, и републиканци – с надеждата, че правителството на САЩ може да бъде убедено да лицензира бизнеса на FTX.

За да подпомогне FTX, Alameda е регистриран като маркет мейкър, който влиза в ролята на купувач или продавач от съответната страна, когато няма достатъчно търговци. Но, разбира се, се нуждае от средства, за да поеме загубите по сделките и да задържи активите, докато не бъдат препродадени. Банкман-Фрийд позволява на фонда да заема неограничени суми на FTX, като на практика използва средствата на клиентите, за да подкрепи сделките на същите тези клиенти. Да, технологията за минимизиране на риска се оказва мираж.

Това обяснява и как FTX се сдобива с конкурентното си предимство пред традиционните борси. Клиентите на FTX получават добри условия, без да осъзнават, че са изложени на огромен риск. Когато най-накрая разбират истината, изтеглят парите си – и доминото се срива.

Правителството твърди, че Банкман-Фрийд, който е мажоритарен собственик и на двете фирми, умишлено е рискувал със средства на клиенти. Той обаче уверява, че не е знаел, че Alameda дължи 8 млрд. долара на FTX. Както и че не е лъгал, когато той или FTX са давали уверения, че средствата на клиентите са защитени, че Alameda не се ползва със специални привилегии и че FTX е била „в добра форма“ до самия си крах.

И Люис, изглежда, му вярва. Но дори и да не е имал намерение да заблуждава никого, законът дефинира измамата като безразсъдно пренебрегване на истината. Банкман-Фрийд трябва да е разбирал, че поема непропорционален риск, като отказва да се възползва от услугите на квалифицирани финансови и правни експерти за надзора на бизнеса.

Неприязънта на Банкман-Фрийд към „възрастните“, която би била симпатична или поне разбираема за един тийнейджър, може да се окаже престъпна за ръководител на фирма за 32 млрд. долара, която се е превърнала в неразделен елемент от разрастващия се финансов сектор.

Имаме основание да смятаме, че Банкман-Фрийд е знаел какво прави през цялото време. Люис разказва за навика на своя герой да изчислява т.нар. EV – очаквана стойност – за всички евентуални ходове, включително за тривиални неща като спазването на обещание за участие в среща или в публична изява. Той мислено изчислявал вероятността конкретната среща да донесе приходи за фирмата му или евентуалната стойност за обществото, след което я сравнявал с алтернативите.

Ако британският философ от XIX век Хенри Сиджуик беше жив днес, би използвал този случай като урок за рисковете, които възникват, когато грешните хора използват утилитарно мислене. Банкман-Фрийд обаче вероятно не би възприел по този начин нещата дори и сега, след всичко, което му се случи. Защото Е в EV означава „очаквано“ и за него въпросът би бил дали сривът на финансовата му империя и щетите, нанесени на неговите приятели, семейство, служители, клиенти и инвеститори, биха били оправдани от очакваната социална печалба, ако FTX беше оцеляла.

Дългият престой в затвора за измама е бил част от риска, който, дисконтиран до сегашната си стойност, със сигурност се е свил до нула в сравнение с потенциалната печалба от спасяването на човечеството от заплахите на изкуствения интелект или възможния сблъсък с астероид. FTX е бил просто хазартен залог. И е логично социалните разходи да бъдат претеглени спрямо социалните ползи. Както посочва и Люис, Банкман-Фрийд е бил все по-уверен в способността си да изчислява очакваната стойност на големите хазартни залози.

*Майкъл Люис. „В търсене на безкрайността: възходът и падението на един нов магнат“. W.W. Norton & Company, 2023.